Гайтани вежди, снага топола

Не знам колко пъти съм чувал: „Аз печалба от тая книга не търся, ей ти текстовете, издавай и к‘вото остане – за тебе..." 

Затова е добре да се знаят финансовите параметри на една книга.

 

Какво и как формира коричната цена на една книга?

Какви елементи влизат в нея и как се определят?

Неяснотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги оставя най-често с нереализирани очак­вания.

Всички отчисления, които се правят по пътя на книгата от издателството до крайния купувач, се правят въз основа на така наречената „корична" цена – т.е. цената, написана на гърба на книгата.

Ще започнем описанието с най-належащите плащания (във всяко нормално действащо издателство плащанията следват този ред).

 

1. Авторски процент – 15%

Според Закона за авторското право и сродните им права, чл. 46, ал. 3:
„на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;“

В закона не е указано конкретно кога трябва да се заплати тази сума. Стандартно приетото в България е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% – след първите месеци продажби. Това, естествено, много силно зависи от автора. Ако говорим за автор като Лили Иванова, там става дума за други проценти, и за сума платена предварително. Ако Вашата книга е одобрена за издаване от издателство, останалата част на статията вероятно не Ви интересува.

 

2. Данъкът убиец ДДС – 20 %

Книгата, според Търговския закон, е стока като всяка друга и при нейната продажба се начисляват 20%, които задължително се плащат. Държавата, особено в период на криза, става все по-стриктна в данъците си. Фирмите, регистрирани по ДДС, си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица, които не могат да си го възстановят.
 

3. Търговска отстъпка – 35-40%

Известно е, че откакто съществува търговията, крайният продавач печели най-много. Така е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространителите. Търговската отстъпка започва от 25% за известни издателства, минава през стандартното 35% и стига до 40% за физически лица. Сумите от продажбите се получават средно на 40-я ден, най-вече в зависимост от важността на издателството (ако условието е, че за да Ви заредят със следваща книга, трябва да изплатите предната).

 

Все пак за отбелязване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства – т.е. държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ПРОДАЛИ книга.

До тук установихме, че за издателя остават чисто (преди плащане на Данък печалба) не повече от 40% от коричната цена на книгата. Сега да разгледаме как се определя самата тя.

Книгата има нещо, наречено себестойност или производствена цена.

В нея влизат всички разходи по редакция, корекция, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие – всичко, което се заплаща като труд или материали, за да се произведе една книга.

Всъщност огромна част от авторите, особено тези, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

А се пропуска един много важен елемент – рек­ламата!

Колкото авторът е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама. Казано на професионален език – имаме вече известна търговска марка и трябва само да обявим за нова нейна проява.

Прочетена от 2254

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси