Гайтани вежди, снага топола

В „Книга за Софроний” Вера Мутафчиева обръща сериозно внимание на началото на „Житието” на Софроний - колко плахо е започнал авторът, колко неуверено първия български роман и как с всяка следваща страница това чувство за плахост и неувереност чезне. Великата ни романистка и историк използва случая и да обобщи, и сподели, че такова е началото на всяка книга и ако се обърне внимание, в много повече от книгите дори се забелязва.

Чарлз Буковски пък споделя, че писането е лесно, трябва само човек да седне и да пише, но сядането е труден момент.

Софроний Врачански, Поп Стойко и Чарлз Буковски, Чинаски имат толкова много общи черти, че ако се сравнят, единият направо си е подновен глобалистичен вариант на другия: живял в друго време и в друга страна, изправил се пред други предизвикателства един и същи характер и дух, но подобен сравнителен анализ е интересна, дълга и друга тема.

Тази е за „онзи момент, когато трябва да седна и да пиша” (както би се изразил един от най-добрите ни и интересни съвременни автори Калоян Захариев); иде реч за труден за всекиго момент...

Всяко начало е трудно, но началото на книга е по-трудно от всяко друго начало. И това важи дори за Софроний и Буковски – колоси, които будят и усмивки, предизвикват и сълзи, и са по-скоро пишещи герои, отколкото автори, които се вселяват в литературни герои (като повечето от нас), т.е. избрах неслучайно тези две от великите имена. Писането и в двата случая е част от историята и която изживяват, и която пишат, за да спечелят по-късно толкова много сърца.

Както важи за тях, така важи и за Вера Мутафчиева, важи и за пишещите читатели, и за всички пишещи, които не са нейни читатели и дори за тези пишещи, които не са чували не само за Поп Стойко, но не са прочели нищо от Буковски (и обратно – за най-начетените). Няма кой знае колко голямо значение и опитът.

Да, естествено е да предположим, че онзи, който е написал повече, всеки следващ път сяда и започва да пише по-лесно. Придобил е рутина. Тренирал е достатъчно волята си за това действие. И донякъде – да, вярно е.

Свиква се.

Но само донякъде. Ако те боли рядко глава, като те заболи, ще те заболи точно толкова, колкото и човек, който го боли почти всеки ден. На него чувството ще му е по-познато, ще си има по-добри ритуали да намали част от дискомфорта, но болката е същата.

Тъй и началото на книгата - онзи, който е поставил повече начала, ще си има някоя хватка в повече, за да постави още едно начало, но и за него началото ще е толкова трудно, както за онзи, който ще постави началото за първи път.

За това - просто седни и пиши!

Прочетена от 532

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси