За писането

Голямото значение на малкото тире

Илияна Каракочева /Ина Крейн/ | 2019-09-04

Малкото тире (дефис) е един от непунктуационните знаци, които имат голямо значение в писмен текст. За неговата правилна употреба също има правила. Някои от тях се научават още в началното училище, с други се налага човек да се запознае по-късно. Кога е задължително и кога не – ще се опитам да обясня простичко в днешната колонка.

1.При степенуване на качествени прилагателни имена и наречия - задължително.

по-красив, по-далече, най-красив, най-далече

При степенуване обаче на глаголи и съществителни имена то никога не се употребява. Вместо това е заместено с ударение върху частиците за степен.

по юнак, най юнак, по харесвам, най обичам

2.При писането на някои сложни думи полуслято, независимо дали първата е съкратена или не - задължително.

заместник-директор, зам.-директор

3.При прилагателни имена, изписани с букви и цифри, както и при други подобни комбинации - задължително.

6-месечен, 50-годишнина, 7-етажен, 70-те, 1-ви, 7-ият

4.При добавяне на приложения към лични имена - задължително.

Любен Дилов-син, Шапкарев-старши, Пловдив-юг, Марица-изток

5.При членуване на марки и устойчиви названия на латиница, както и при употребата им в множествено число - задължително.

GSM-ът/а, Oskar-ът/а, GSM-и, Oskar-и

6.Когато пренасяме част от една дума на нов ред, а и когато искаме да изпишем думата на части без пренасяне, за да акцентираме върху нея смислово в текста - задължително.

во-да, раз-тър-сен, не-човешки

7.При изписване на титли и някои съкращения на институции.

г-н, д-р, у-ще

8.При писмено предаване на скандирани думи - задължително.

По-бе-да!

9.При изписване на телефонни номера – не е задължително, но е разрешено.

02-983-882

10.При изписване на размери или формати – позволено е, но не е задължително.

30-40-50 – размер, 56-92-37 – формат

Динамичният живот, който водим, е изпълнен с много задачи и напрежение. В много от нещата, които сме учили и сме знаели, понякога не сме сигурни – поради преумора или други грижи, заели мисълта ни. В такива моменти най-добре е да проверим съответната част в текста. С това няма да изгубим много време, а  само ще получим един по-добър текст.

*При списването на колонката е направена справка с „Официален правописен речник на българския език“, изработен от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките, издаден от издателство „Просвета“ - 2012 г.