Това е урокът, който най-трудно се усвоява от авторите. Всеки от тях смята, че като е написал нещичко, веднага трябва някой издател да го издаде, а читателите да изкупят тиража (и да пуснат възторжени отзиви!).
Всъщност никой, за нищо, не Ви е длъжен!
Този урок го научих в на гърба си. През 2004-та година Буквите се пръскаше по шевовете от автори и посетители. Дневно се публикуваха над 100 произведения, а четенията бяха с хиляди. Всичко това отнемаше много време за администриране, а и искаше скъп хостинг. Опитахме се да въведем членски внос от ЦЕЛИ ДВА ЛЕВА месечно. И по сбирките, които регулярно правехме, хората поръчваха по цяла маса ядене и пиене и казваха: Абе, Иване, нали виждаш че нямам пари, откъде да ти намеря два лева месечно.
Тогава разбрах, че никой не ми е длъжен. Това, че съм направил сайт, че го поддържам, че се мъча да издавам сборници, да подпомагам автори… - и какво от това. Геният го е казал много добре преди повече от век – „Имал си бол пари – дал си!“.
Да се върнем на темата – никой с нищо не Ви е длъжен. Нито издателите са длъжни да Ви издават (дори и да Ви прочетат мейла, особено ако е много неясно написан), нито читателите да купят книгата, нито дори някой е длъжен да прочете нещо ваше в интернет и да го хареса.
За да заинтригувате останалите, трябва да им предложите нещо, от което те да имат интерес – на читателите интересен текст, а на издателите – възвращаемост на инвестициите.
Това става с много работа – повишаване на нивото на писане, следене на литературните тенденции, за да сте адекватни на пазара, работа в социалните мрежи, за да научат потребителите името Ви и ужасно много други неща.
И аз не ги знам всички, затова постоянно опитвам все нови и нови.
Знам само едно – ако постоянно мрънкате на стената си как живеем в Чалгария, как никой не (иска да Ви) чете, как издателите издават само разни некадърници – гарантирано животът Ви няма да се промени към по-добро.
Затова, ако сте решили да навлезете сериозно на литературния пазар, започнете със следните неща:
Прочетена от 1103
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.