Отдавна не съм писал колонки за книгоиздаването и разхождайки се из интернет пространството, установих множество устойчиви, но абсолютно неверни митове. Ще ги конспектирам на базата на 30-годишния си опит.
1. „Добрата книга сама ще си намери читателя!“
Теоретично трябва да е така. И е жалко, че не е така. Но единствената книга, пробила сама през последните 10 години, е „Възвишение“. Всички останали книги са пробили на базата на известността на автора, масирана рекламна кампания и много, много, много работа!
2. „Моята книга, само да влезе в книжарниците, сама ще се продаде!“
Вашата книга няма да влезе в книжарниците, ако не сте си свършили работата по рекламата. Помещенията в книжарниците са ограничени и те излагат само тези книги, които се продават в голям тираж. Правилото на „Славейков“ беше: „Ако книгата не се продава средно на 15 минути, то тя няма място на щанда“.
Ако в големите вериги ви вземат книгата (ако сте се самоиздали е вероятно да не я вземат), то това ще са 3-5 бройки, които ще стоят в централния склад, а не на витрината на книжарниците, както се надявате, и ако някой я потърси, ще му кажат да мине след три дни, когато ще му я доставят от склада.
3. „Аз ще продавам под псевдоним, за да не се влияят хората от името ми и да оценят текстовете ми!“
Под псевдоним можете да продавате, ако се казвате Кристиан Талев (Криско) или Слави Панайотов (Слави Клашъра) и години наред сте се трудили този псевдоним да стане по-известен от името ви.
Във всички други случаи вижте горните точки – нито ще ви вземат книгата, нито някой ще я купи. Да не говорим, че в момента основната търговия с книги е онлайн и възможностите да се разгледат страниците на книгите и „да си харесат нещо“ са малки.
4. „Мога да си издам сам книгата“
Една позната рисува, друга е виждала предпечат, трета приятелка с филология ще ме редактира, остава само някой да ме отпечата.
Тук няма да ви опровергая – да, можете да постъпите точно така. Но книгата, в огромната част от случаите, ще става само за раздаване на приятели, не и за продаване.
В книжарниците най-често ще се смеят като я занесете.
5. „Ще стана милионер от първата си книга!“
Според Закона за авторското право и сродните му права (член 47, ал.3) на автора се полагат до 15% от коричната цена на книгата.
Това като цяло е най-голямата печалба, никой друг по веригата не печели чисто толкова.
НО! Продажби на 1000 бройки от едно заглавие се удава на малко български автори. А продажба на повече от 2-3 заглавия годишно се удава на още по-малко. Можете да получите няколко хиляди лева, ако книгата ви стане хит, но няма начин да живеете само от писане. Всъщност в България никой никога не се е издържал така, дори Вазов е бил държавен чиновник.
Прочетена от 899
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.