Пловдивски поети - Любка Славова

Иван Богданов

  1. Любка, ти си много известна в Пловдив, но се представи на хората от страната?

Е, чак много известна… Но да се представя – казвам се Любка Славова. Родена съм и живея със семейството си в Пловдив, градът на тепетата. Имаме двама сина. Пиша от ученичка – в началото проза, сега предимно поезия. Като по-млада публикувах рядко, само в литературни сайтове. После една приятелка ми предложи да изпратя стихотворения за участие в някои конкурси. И така започна всичко :)

  1. Всичко започна с една награда – ти спечели наградата в едно от изданията на конкурса „Любовта на края на кабела“ и ти издадохме книга. Помня колко уплашена беше на награждаването в Балабановата къща. Наистина ли тази книга промени живота ти?

Това беше една от първите ми награди, най-специалната, защото стана начало на литературния ми живот. Наистина бях уплашена, защото едва там, на награждаването в Балабановата къща, разбрах, че наградата не е просто една грамота, а издаване на книга! Така е, като не бях прочела докрай условията на конкурса… И изведнъж застава пред мен Иван Богданов и ме пита: „Кога ще издадем книгата?“ Как да не се стресира човек :) Наложи се бързо да се организирам – подбор на стари стихотворения, писане на нови… Но „Буквите“ ме изчакаха! Така се роди първата ми книга „Сънят на облачните птици“ през 2014 година. Тя наистина промени живота ми.

  1. Какво се случи след издаването на първата ти книга? Ти започна да печелиш конкурси, стана ми „лява ръка“, стана секретар на Пловдивското писателско дружество. Издаде втора книга. Разкажи нещо повече.

Да, продължих да изпращам стихотворения за най-различни конкурси и спечелих доста награди. Публикувах както в периодичния печат, така и в различни сборници и алманаси. Включих се активно в литературния живот, посещавах премиери, запознах се с невероятни хора от цялата страна. Станах член на Дружеството на писателите – Пловдив и един ден Стефан Бонев, светла му памет, ми предложи да се кандидатирам за секретар на Дружеството. Той не доживя този момент, но аз наистина станах секретар на Дружеството, каквато съм и до днес. Щастлива съм, че познавам толкова много талантливи творци в родния ми град!

Междувременно с удоволствие помагах за организиране на представяния на книги и автори на Фондация „Буквите“ в Пловдив и Иван ме нарече „своята лява ръка“ :)

Втората си книга „Посоката, в която те обичам“ дължа отново на Фондация „Буквите“. Иван Богданов повярва в мен и тя се появи през ноември 2017 година.

  1. С какво се занимаваш в момента извън литературата? Твоят живот става все по-интересен, защити докторат…

Не случайно „Да живееш в интересни времена“ е китайско проклятие ;) Да, животът стана интересен, но свободното ми време някак се стопи… Когато започнах своя литературен живот аз бях старши учител по математика, информатика и информационни технологии в Професионална гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив. Това е другата ми голяма любов – да бъда учител. Завърших специалност „Математика и информатика в ПУ „Паисий Хилендарски“ и от завършването до сега работя в ПГХТТ. Сега съм заместник-директор учебна дейност и преподавам само информационни технологии. Освен обичайните задължения, отговарям и за внедряването на облачните технологии в нашето училище и съм изключително горда, че ние сме първата професионална гимназия на Балканския полуостров, която е и Гугъл референтно училище! Въпрос на дни е да открием и нов STEM център от 7 помещения, фоайе и прилежащото коридорно пространство. Всичко това се дължи не само на мен, разбира се, а на целия колектив. Нашата директорка г-жа Людмила Ганчева силно ни насърчава. Междувременно защитих докторантура, свързана с облачните технологии. Времето ми за литература много намаля, но се опитвам да не се откъсвам от творческия свят, който ми донесе толкова много радост, нови приятелства, нови гледни точки…

  1. Последен въпрос: Какъв човек беше за теб Бианка Габровска? Сподели общ спомен с нея.

Бианка – един невероятен човек, излъчващ светлина! Запознах се с нея на премиерата на книгата ѝ „Любовта ми се подпря на прага“ – в Балабановата къща, когато всъщност се промени целият ми свят. Награждаването ми беше в края на нейната премиера. Бях толкова притеснена, че си купих книгата ѝ, а не си поисках автограф даже! Колко сме се смяли после… Получих си автографа, макар и много по-късно, когато вече бяхме приятелки. Помня едно пътуване до София – и двете бяхме наградени на XIII-тия национален конкурс "Пролет моя" и решихме да отидем заедно на награждаването. Говорихме си за какво ли не по време на пътуването с автобуса, пообиколихме заедно из София, смяхме се, снимахме се… А накрая говорихме и се снимахме с журито – Евтим Евтимов, Романьола Мирославова и проф. Благовеста Касабова. Незабравим момент!

Бианка беше поет на любовта. Тя извираше от стиховете ѝ, промъкваше се в сърцето и правеше денят по-светъл, по-пълноценен, по-искрящ… Липсва ми!


Любка Славова е родена на 19.05.1972 г. в град Пловдив и живее там. Винаги е била страстен читател, а като гимназистка започва и да пише. В началото само проза, след това – предимно поезия. Почти случайно изпраща две свои произведения за Националния литературен конкурс „Никола Фурнаджиев” през 1989 г. и печели трето място в раздел проза. Това я подтиква да продължи да пише. Не се опитва да публикува. Значително по-късно през годините се включва периодично в литературни сайтове и там споделя част от написаното. Едва през 2013 г. решава да изпрати няколко стихотворения в различни конкурси. Някои от тях ѝ донасят отличия, което ѝ дава нов тласък с литературните занимания. Тя продължава да участва в конкурси и печели поредица от награди.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Сънят на облачните птици”, е издадена през май 2014 г. като награда от конкурса „Любовта на края на кабела” – 2013.

Втората ѝ книга, стихосбирката „Посоката, в която те обичам“, е издадена през ноември 2017 г. от Фондация „Буквите“.

Секретар е на Дружество на писателите – Пловдив.


2022-02-25 | Прочетена: 445