Здравей, драги читателю. Сигурно, в даден момент от живота ти, се е случвало да срещаш и общуваш с хора, с които меко казано комуникацията не се получава. Твърдо казано – не се получава изобщо. Общуването с тях води до дълготрайни и , често, непоправими последици за нервната ти система, кръвното налягане и третото око. Единственото, което ти хрумва да направиш, докато се намираш физически в такъв разговор е да се запиташ: „ Къде попаднах, Боже?” и да се молиш точно в този момент шефа да ти звънне и да те помоли до 3 минути да си в офиса или поне да обявят тревога, че пада астероид и незабавно трябва да се евакуирате. Така, де, целта е да се избегне умопомрачаващ, невроноубиващ диалог, на кого му пука на каква цена.
Но, разбира се, това си е твой проблем. На идиота му е забавно. Той винаги има какво да каже. Идиотът няма пол, възраст, раса. Той е навсякъде, като хлебарка, и също толкова трудно се изтребва. (за да изглежда по – хуманно, нека кажем „избягва”) Той е компетентен по всякакви теми - от квантова физика до подземния живот на картофа. И, естествено той винаги е прав. Няма аргумент на земята, който би могъл да обори твърдението му. Както се казва по моя край: „Те такова животно нема!” Даа, няма и да има, затова ти предлагам лесни правила, към които да се придържаш, когато ти се наложи да разговаряш с негово величество, най – правия от всички прави, най – ерудирания и дълбоко проницателен.. тадаа – Идиот!
Провокирай разговор за нещо очевидно, безлично, въпроси с подточки и не повече от две опции, защото и сам войнът е войн, а последната му мозъчна клетка се бори за независимост и правота във всеки удобен момент. Простотията е на клетъчно ниво. Не си го причинявай!
Това е от мен, драги читателю! До нови срещи! Бъди здрав и не срещай идиоти!
Пп. Бонус съвет: Прави се на умрял. При среща с мечка, казват, че работи, може да мине и при идиот ;)
Прочетена от 1866