Гайтани вежди, снага топола

Макаренко или Монтесори

Поредица: ""

Да те шляпна или да не те шляпна? Сигурна съм, че много от вас като родители поне един път сте си задавали този въпрос, чувствайки как любимото ви отроче усърдно се качва на главата ви. Това в кръга на шегата.

Но всички ние сме били деца и още помним методите на възпитание на родителите и на учителите ни. Може би хиляди пъти сме си казвали "Аз като порасна и имам деца няма никога да правя това … или това". И да, ето вече сме родители и…. какво правим? Повтаряме ли старите модели или търсим нови? И въобще замисляме ли се или караме, както се казва по памет? А как нашите деца възпитават внуците ни?

Трудно беше родителството на моето поколение. Израснахме в патриархален свят, където родителите ни все още целуваха ръка на своите родители - нашите баби и дядовци. Старостта и мъдростта се почиташе. Имаше строги правила и морални норми. Времето, в което ние растяхме се променяше със скоростта на светлината. Преносно и буквално. Само в рамките на един човешки живот техниката се промени драстично. Ламповият телевизор с размер на голям кашон, радио-точката, кабелния телефон с шайбата, фотоапарата Смяна 8 и компютъра Правец 8 - всичко това се побира сега в едно малко плоско нещо и то в несравнимо по-добро качество.

Да, това е в областта на развитието на техниката, макар че е само един блед пример. За какво го давам ли? Ами за това, че в този кратък период от, да речем 50 години, ние бързо свикнахме с удобството на техниката и не можем да си представим и за миг да я няма. А какво стана с духовното ни развитите? С моралните ни ценности и норми? Възпитаваха ни строго - без излишни сантименталности. И правилото бе "детето се целува само докато спи". А в училище господстваха методите на руския педагог Антон Макаренко. Няма да се спирам на това какво точно представлява този метод, на плюсовете и минусите му –има пре-достатъчна информация в интернет, а и в паметта на по-възрастните от нас. Аз още си спомням дългите показалки на учителите, които имаха двояко предназначение - и за показване и за наказване. Спомням си и престоите ми в ъгъла в къщи, когато правех пакости (то там си ми беше постоянното място). Сигурно и друго мога да изкарам от паметта си, но не това искам да споделя. А метода на възпитание в тия години - модерния тогава и масово практикуван като много успешен метод на Макаренко, прибавен към балканския ни манталитет, вече придобиваше други измерения.

А в същото това време с няколко години разлика един друг педагог и лекар италианката Мария Монтесори създава друг прогресивен метод на възпитание на принципа на саморазвитие, т.е. детето се занимава само. Най-общо този метод се случва без манипулиране на поведението чрез наказания и награди. Приликите и разликите между тези два модела на възпитание могат да се открият в интернет и аз няма да се спирам на това.

И така - възпитавани по Макаренко, израснали в техническо отношение от жичковата лампа през микрочипа  до нанотехнологиите,  атакувани с Макаренко и надничайки към Монтесори, какво направихме с мисленето си?  Сега, когато всичко ни е на един клик разстояние - защо стоим закотвени в патриархалните норми на възпитание?

Разбира се има промяна! Все повече хора преосмислят радикалните методи на възпитание и приемат възпитателния метод на Мария Монтесори. Все повече родители, но от поколението на нашите деца, уважават правата на детето. И не само на детето, но за съжаление има и много примери на все още господстващия метод на принудата и насилието. Сигурна съм, че това е само преходния етап в промяната на мисленето ни за равнопоставеността на всички живи същества на земята ни, но за съжаление той се развива доста по-бавно, отколкото развитието на науката и технологиите. И дори примера на по-"цивилизованите" нации да е заразителен, то балканският ген си остава такъв навсякъде.

Ще ви дам един пример, който звучи като виц, но за съжаление е истина (знам го от трета ръка):

„Семейството живее в щатите. Възприемат най-доброто от западния свят и разбира се искат да предоставят най-доброто за детето си като го записват в частното училище Монтесори (месечната вноска е  почти колкото  при обучението в колеж). Синът, 13годишен тийнейджър, решава да провери на дело закона за защита на детето, като натопява родителите си на организацията по правата на детето и ги обвинява в насилие. Съответно прибират родителите за няколко дни в ареста до изясняване на случая и доказване от свидетели, че те са добри родители. Родителите са пуснати, няма никакви доказателства за насилие. Ненадейно бащата решава да заминат за БГ за ваканция. Пристигат в БГ и още на летището бащата решил да покаже нагледно на сина си какво значи „нарушаване на правата на детето“  и какво означава на практика думата „бой“… да си знае… та като се оплаква другия път да му е ясно… “

Та така. Външно възприемаме прогресивните  методи на възпитание на Монтесори, но… балканското … ни е в кръвта.

И все пак - Макаренко или Монтесори? Или както винаги… в златната среда.

 

 

Прочетена от 356

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси