В старанието си да бъдем забелязани и приети споделяме все повече и повече от мислите, чувствата и ежедневните си проекти. Започваме с оригиналните хрумвания, после изваждаме на показ посредствените, а накрая правим достояние абсолютно всичко. В началото предизвикваме естествен интерес, впоследствие – безразличие и дори раздразнение. Толкова познато, разбираемо и човешко, нали? Както действието, така и ответната реакция. Тук обобщихме най-важните идеи от книгите на Остин Клиън „Кради като артист“, „Покажи своето творчество“ и „Продължавай напред“. Приемете ги като своеобразен антиспам наръчник.
Няма нищо по-скучно (както за нас, така и за читателите ни) от това да пишем за нещата, които знаем. Предполагаемо още милиони хора познават същото. Далеч по-логично е да използваме въображението си и да напишем нещо, което ние самите бихме прочели. Същото се отнася и за музиката, рисуването, бизнеса – познатото не представлява интерес – трябва да свършим работата, която искаме да видим свършена, онази, която още никой не е свършил преди нас, защото не е имал хрумването, възможността, таланта или смелостта.
Всички титли са измислени за наше улеснение. Названията правят света познаваем. Ако искаме обаче да говорят за нас като за велики творци, първо трябва да създадем произведения, които заслужават внимание. Нашата работа се състои в това да работим – титлата е нещо, което не е наша отговорност.
Денят е обозрима единица за време, в която е почти изключено да се похвалим с готов творчески продукт. Денят обаче е всичко, с което разполагаме. Единственият начин да изпитаме удовлетворение от работата си е да я виждаме като процес, който не е задължително да дава готов за споделяне резултат в рамките на работния ден. Да сме неизвестни си има предимства – няма натиск върху нас да се грижим за публичен образ. По-голямата част от света не се интересува от нас и имаме свободата да споделяме творчеството си, когато сме готови за това. Да се спотайваме ли обаче през останалото време? Определено не.
Ако сме в началото на творчески проект, можем да споделим кой и какво ни вдъхновява и има ли влияния, които си заслужава да бъдат отбелязани. В средата на процеса е времето да говорим за методите си на работа. Накрая е ясно – тогава вече имаме готов продукт. Ежедневното споделяне е важно, защото ни спестява усилията да разказваме на всички с какво се занимаваме – независимо къде точно в мрежата качваме информация за проектите си, в крайна сметка разполагаме с отлично портфолио, което е на разположение непрекъснато.
Да обучаваме останалите не отнема стойност от работата ни, а добавя. Няма нищо притеснително в това да покажем как правим нещо – двама души не биха могли да се справят с една и съща задача по идентичен начин. Споделяйки работата и знанията си обаче, поучаваме безценна обратна връзка чрез коментари, обаждания, посещения на организираните от нас събития. В изкуството винаги е имало елемент на подаряване. Какъв по-ценен подарък от времето, което сме прекарали с някого, учейки го на това, което можем?
Това правило стои в основата на антиспам стратегията. Колко пъти срещаме хора, които искат да ни споделят идеите си, но не проявяват никакво желание да чуят за нашите? И най-добрите творци не са застраховани срещу възможността да се превърнат в човешки спам с времето – достатъчно е да изгубят умението си да изслушват. Изкуството не е спирало да бъде двустранен процес и на всеки етап се нуждаем от съмишленици и сътрудници, а не от обикновени консуматори на това, което създаваме.
Колко време и усилия ни коства да отсеем важното сред потока от безполезни съобщения? От уважение към останалите и към себе си, нека не се превръщаме в човешки спам.
Прочетена от 940
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата