Привет, драги ми читателю! Днес ще си говорим за дечица. Едно, две – колкото повече толкова повече! ( щастие, любов, радост, ядове...) Определено децата са най – хубавото и чисто нещо на света. Ние като родители сме длъжни да им помагаме да развият потенцяла си, да ги обгрижваме, да ги обичаме.. да ги опазим живи. Но, в родителстването между първото и второто дете, освен казаното, всъщност има едни специфични разлики, на които днес ще обърнем внимание, а ти драги читателю чети, защото може би ти се случва в момента.
Ако имаш две или повече деца – ще разбереш. Ако имаш едно – и ти ще ме разбереш, дай Боже, някога. Ако ти предстои да имаш дете – честито, ама и ти ще разбереш. Ако все още не планираш да имаш деца – чети внимателно и се заклевам в молците в гардероба, че всичко написано е само в кръга на шегата!
Приготовления/Очакване на бебето
Значи, вече си в третия месец, но креватчето, количка, играчки, стерилизатор, 3 кашона с памперси и дрешките до навършване на 18-годиша възраст вече са приготвени. Всеки ден е рутина, подходяща за комфорта на неродения наследник. Имаш поне 1872 снимки на корема си в телефона – следиш прогреса. Дезинфекция на къщата се прави на кръгъл час всеки ден, защото детето като се роди първо ще иде да провери дали има прах отгоре на хладилника. Имаш дневник, в който старателно записваш колко пъти пишкаш, кога и с каква сила е ритнало бебето и колко пъти се обръщаш през нощта. Вече си звезда в БГ Мама, а в гугъл търсенията ти може да намериш неща от сорта на: „Каква е нормалната консистенция на бебешкото ако? На 3 дена 4 часа и 12 минути СМЕ J”
Вече знаеш какво те чака. Подробностите са плашещи и излишни, но ти не се стряскай, хората какви неща преживяват, това раждането нищо не е.. добре де, малко излъгах. Та, добре е с вторите деца, всичко си имат от каката/баткото – и креватче, и играчки, и количка, нищо, че е розова, а чакаш момче, нали трябва да сме толерантни и разбиращи и в крак с модата, то като порасне ще реши момче ли е, момиче ли е. Може пък да сме уцелили цвета. Дрешки купуваш само в краен случай, защото знаеш, че ще му умалеят преди да ги облече. И, така, няма драма.
Хранене
Ако този неземен дар Божи, не се захрани с еко – био – фермерско – глутен, захар, сол, лактоза FREE меню, що за родител си ти? Детето се храни само с домашно приготвена храна, минала през 10-степенна изрядна проверка от съответните институции. Лъжичките се измерват и старателно се записват, да не се чудиш утре една лъжица пюре от гъши дроб ли е изяло или една и една четвърт. Сладкиши, зрънчовци, пуканки, солетки – Не! Това си е чиста отрова. Бъди добър родител, изпечи му домашни крекери с овесено брашно, лимец, киноа и амарант. Само, моля те, не ги опитвай!
С нетъпение чакаш да дойде подходящото време, за да го запишеш на детска кухня и по дяволите, да се избавиш от мъките да готвиш за възрастните, за първото, за второто и да се съобразяваш с претенциите на вскички. И ти си човек. Какво ще му стане на детето от 2 солети, има зъби – да яде, ако няма – да се спасява, голяма занимавка е борбата на невръстните беззъби с хрупкавите солетки.
Хигиената
Мокри кърпи, мокри кърпи, сухи кърпи, дезиквентант, мокри кърпи сухи кърпи, сапун, вода, сапун. През 10 минути. Гладене на дрехи, чорапи, чаршафи. Детето яде от храната на котката – край, бърза помощ, паника, мокри кърпи, сухи кърпи, линейка, смут. Срам, обвинения, котката отива отвън.
Ей, това дете колко пясък е изяло, цял пясъчник да ти напълни. Но, няма проблем, може малко да му хрупа по зъбките само. Нали трябва да се среща с околния свят, да се калява, а и тук важи правилото за 5те секунди – щом е на пода за по – малко – яж, нищо му няма. А, ако детето яде от храната на котката – ами това си е проблем на котката!
Разходки навън/Детска площадка
Това си е цяло приключение. От избирането на подходящ за времевите условия и влажност на въздуха тоалет, до приготвянето на чанта, Само с най – необходимите неща – мокри кърпи, сухи кърпи, памперси, резервни дрешки, храна, вода, играчки, резервни дрешки за резервните, чадър, ботуши (нищо, че не ходИМ), бебефон (?), пречиствател за въздух, биберон, още един резервен, документи за самоличност на бебето, още мокри кърпи, плюс още една чанта багаж, за всеки случай. Май е време да се прибираме.
Много съм лирична днес, ще ви го обясня през погледа на една бъдеща мама:
Колкото добре и да живее,
сладостта от живота е кратка,
на всяка майка, която посмее
да се появи на детската площадка.
Посреща я на входа плачещо дете,
сополите му стигат до ядрото на земята,
на пързалката горе става меле,
двегодишно виси надолу с главата.
Три момчета бият се за кестен,
изпод шумата изкачат още две,
търсят красотата на сезона есен,
някой дъвче жълъд и реве.
От люлките се чува "Помоощ!"!
Майка търси си детето в храстите.
То я моли: "Искам още!"
"Добре, де, счупеното носи щастие!"
Едно невръстно скача със чадър.
Чуло нак'ви глупости за Нютон.
Гравитацията е бял кахър,
за паднали от толкова високо.
Някой тича с мокри кърпи.
"Не яж това, било е на земята!
Да, проблем е, че го настъпи,
не си го пъхай във устата!"
Ще се върне ли пак или няма?
Въпросът е спорен.
Тръгва си нашата бъдеща мама
с удар с лопатка и жълъд... за спомен.
Е, драги читателю, няма съществени разлики май, а? Скоро ще си поговорим и за още такива „несъществени” разлики, но нека спрем дотук, да не объркваме бъдещите родители. Чао, за сега, аз едно имам, но го отглеждам като второ и отивам да ям кюфтета от пясък. ( по рецепта на Божидара)
Прочетена от 819