Прeдстaвяме Ви


Джо Фриджиери

Светла Георгиева | 2008-08-28


joeПроф.  Джо Фриджиери /р. 1946г./ е един от най-известните писатели в Малта и интелектуалец с широки изяви в цяла Европа.
    Професор по философия, защитил докторати в Милано и Оксфорд, Декан на философския факултет в Университета в Малта. Известен поет, драматург и театрален режисьор. Между неговите публикации са три книги, разглеждащи английския философ Дж. Аустин, три стихосбирки, три сборника разкази, няколко пиеси, както и първата история на философията на малтийски език.
    Носител е на няколко литературни награди, включително три пъти на Националната литературна награда на Малта за 1993, 1999 и 2003 г.
    Един от най-четените поети в Малта, автор на няколко стихосбирки и на множество текстове на популярни песни.       
    Сборникът „Разкази за нашето време”, е преведен на английски, френски, немски и италиански и представен с успех в  редица европейски страни.
    
    Джо Фриджиери е известен на театралната публика със своите оригинални постановки на над 40 пиеси, включително седем от най-известните пиеси на Шекспир както и с преводите си на Аристофан, Молиер, Ибсен, Чехов, Пирандело, Йонеско и Артър Милър. Също така е режисирал четири опери и е автор на либретото на първата опера на малтийски език по музика на световно известния композитор Чарлз Камилери, както и на текстовете на три цикъла от песни на същия композитор.
   
    Джо Фриджиери е бил директор на театър Маноел в Малта /1990-1993/, член на Комитета по радиото /1993 – 1996/, издател на списание за изкуство „Арти” /1971-1974/ и на месечното издание „Илюм” /1975-1980/, Президент на Съвета за култура и изкуства в Малта /2003-2005/, основател и издател на списание „Култура 21” както и продуцент и водещ на културни програми по радиото и телевизията. Бил е гост-лектор в университетите във Венеция, Амстердам, Сент Андрю, Аусбург и Генуа. Президент на Философското общество, Президент на борда на театралните студиа и редовен участник в културни, политически и обществени дебати.
   
         

               Поезията: старо вино в нови бутилки? Всъщност не.

                                                                                

    Бих искал да започна с благодарност към организаторите за това, че ме поканиха да дойда на тази конференция за пръв път и ми дадоха възможност да се срещна с толкова широко представителство на събратя-писатели от всички краища на света.

Преди време прочетох дефиниция за поезията, която изглеждаше така: „Поезия е, когато една дума срещне друга дума за пръв път.” Това е проста, но очарователна дефиниция, която ни казва нещо за това как действа поезията. Тя ни казва нещо за важността на думите.

    Има, разбира се, много по-широко известна дефиниция на поезията, която се връща до Александър Поп, определил поезията като „това, което често е било мислено, но никога преди не е било добре изразявано”. Тази дефиниция е само отчасти вярна, защото ни оставя с впечатлението, че ролята на поета е да изрази обичайни, обикновени мисли по нов начин; докато това, което аз искам да кажа и което бих искал да мисля, е, че поетите ни предлагат нови мисли –  не просто стари идеи, представени по различен начин.

    Ще спомена два примера. Пиесата на Уилям Шекспир „Дванайсета нощ” започва с известното изречение: „Щом с музика се храни любовта, свирете.” Е, да, връзката между музиката и любовта е обичайна и обикновена – може да се каже банална; това е една ежедневна, изтъркана мисъл. Но идеята, че музиката е храната на любовта – това е нова мисъл, не просто нов начин да се изрази стара мисъл, а наистина нова мисъл, изразена благодарение, или чрез средствата на един удивителен образ.

    Ето друг пример. Конфуций някога е написал: „Звездите са мънички дупки в небето, през които се вижда светлината на вечността.” Да, звездите са били сравнявани с диаманти, пламъци, трептящи светлинки – но идеята, че те са дупки в небето е нова идея, и е красива идея, като се замисля.

    Така че, аз искам да ви оставя с тази мисъл – която съвсем не е оригинална, въпреки че може все пак да бъде важна – защото тя казва нещо за нашата работа. Ние можем да предложим нови идеи на нашите читатели и слушатели, ние можем да ги подтикнем да мислят оригинално и творчески. И това не е малко постижение.

    Платон, вероятно най-великият философ на всички времена, е вярвал, че няма място за поета – или за артиста – в неговия идеален град. Поетите според него са опасни, защото лъжат. Те нямат истинско познание за нещата, те само се преструват, че знаят и това, което казват,  е погрешно.  
Ние вярваме в обратното. Поетите, писателите, разказвачите на истории, създателите на филми, артистите имат да играят важна роля в обществото, защото те ни казват неща, които ние не чуваме другаде – те ни карат да виждаме нещата в различна светлина, те дават нова форма на нашето преживяване, на начина, по който се отнасяме към света и към другите хора, те ни помагат да се примирим със самотата, старостта, страданието и смъртта.

    Затова, нека не се съгласяваме с Платон и неговото твърдение, че  поетите са опасни, защото лъжат. Поетите, и артистите въобще, са опасни, защото казват истината.



                                                                                           Джо Фриджиери
                   Изказване на Деветата световна писателска среща - София
                                                                         /превод: Светла Георгиева/




БУГЕНВИЛЕА *

Килими от кармин
разстелени над дворове и кладенци
където натежалите пчели
с крила полепнали от цветния прашец
изсмукват  жадно сладост от сърцето
на розата, жасмина, портокаловия цвят,
неистов водопад от кръв
от покривите плиснат
към изгорялата земя,
бодлив гъстак от клони
избухнал в пламъци
след зимното сънуване,
езици огнени,
камшици въздуха разрязващи
раздвижени от всеки дъх на вятъра
издигнал се във порив, после стихнал.

Тук старостта следа не е оставила.
Тук няма сбръчкано лице, негодни крайници
и стави разглобени
и няма загуба на памет и коса
съсухрено бедро и изкривени кости
и няма свличаща се плът
и никакво предчувствие за гниене
внезапно или бавно
и няма череп да пробие кожата
и няма болка.

Във сянката на бугенвилеата
стаена търпеливо
чака богомолката.



 
* Бугенвилеа – характерно за Средиземноморието  храстовидно пълзящо растение
с гроздове от пищни, ярки цветове


превод: Светла Георгиева


2008-08-28 | Прочетена: 1766