Напоследък зеа много да пишат за огледалните дати и сека гОдин из нета фръчат обеснениа по тоа повод. И таа седмица насекъде срещу мене се ококолиа датите 20.02.2022 и 22.02.2022.
Па, я се замисли, че сигурно и я попадам у тоа огледален свет, оти съм родена на 20.02 и ка и да се обръщам, се съм у огледало. Да ви кажем и ората, кои срещам, са ми като огледало или я на ним. Па, викам да подирим малко информация за тиа огледални числа.
Из българските сайтове викат що они са магични. А астрологиата дума, че носат силна енергиа. Оно мое и да е така. Веднъга се сещам за моята дата и за мене си, и си мислим, че и я имам толко многу енергия. Секи ден ставам от леглото и одим на работа. А тва не е многу лесно. Оно и за тиа неща има доста написано. Ама това е у друга тема.
Иначе я вервам у енергиите и многу пъти ора са ми думАли, че се едно пишем за ним и познавам състоянието у кое са у момента. И на мене ми стане едно арнооо. Това сигурно е заради факта, че съм родена у магичен ден. Съга новата ми годин от 20.02.2022 започва с таа голема магиа.
Обаче сека дата си носи ньойната идеа. Не са сички еднакви. Зависи кви цифри се съдържат у ним.
И понеже таа седмица имАхме цели две магични дати - 20.02.2022 и 22.02.2022 е ясно, че че видиме они кво значат.
У астрологията двойката кога е сАмичка, носи енергията на Луната . Тука че туриме емоционалността, непринудеността и детското зяпане на света. Засъга за мене познават. Оно я съм си такава. Навремето, па и съга, многу приателе ми викат, че требва да минавам ората през цедката, оти с таа моя наивност, че патим. И верно си патим. Понекога толко многу вервам на некой, а он е решил да ме лъжа и обиди. Па, я си поревем, що ме боли душата. Ма, па, си вервам на ората.
Кога двойките са две, това значи, че че имаме право да избираме. Се едно преди нас има две врати и мое да улезнеме у коя сакаме, и да почнеме от чист лист некои неща у живота си. А това е добър шанс да оставим, примерно, нещо лошо зади назе, особено некви ора, които ни не обичат много. Така че ни олекне.
У нумерологията числото две е символ на женствеността, артистичността, на Ин и Ян. А повторението на много двойки значи хармония, либоф, приятелство, „златна среда” в отношенията с ората. Ако на тиа две дати сте се сетили да си оправите отношениата с некой човек, то пише, че би ви се получило. Я немам опит, що не съм знаяла това и не съм се мъчила да оправлям нищо, па и не сакам да се връщам назаде. Кое съм оставила у миналото, значи така е трЕбвало, и му е там местОто.
Епа, пише и нещо много убаво. Тиа две дати са добри за нова връзка. Те, тука съм „за”. Новото начало винаги е по-арно от нещо старо. Що това старото, кое е рухнАло, ка че го залепиш?
На такива дати немойте да мислите лошо за ората, оти астролозите предвиждат гулем излив на лоша и рушаща енергиа. А това що не гради, нема смисъл да се товарите с него. Мислете добро за ората и че видите, че се по-малко лоши ора че ви стигат. А и секо лошо се връща към оня, кой го е намислил или напрайл.
И последното къде че речем, е че на тиа дати мое смело да си намисляте желания. Те, това съм свършила, оти я на 20.02 си има рожден ден. И толко дългу нарича желания, че моа син ми дума: „Мамууу, кви са тиа твойте желания? Ти май нов живот че почваш.” Ора, никога не е късно да си начертаете нов живот пред вазе. Ако вервате у силата на датите, го направете тогава. Ако не, секи ден е шанс за промена.
СБогом от мене! И живейте у магиа.
Прочетена от 656
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……