Гайтани вежди, снага топола

За хората, срещите и разделите

Поредица: ""

„Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най – много съм искала да бъда... Научих се да прегръщам живота, да живея със страст, да губя с класа, да обичам и да продължавам със смелост, защото животът е за тези, които са смели!“, прочетох в интернет пространството.

Цял живот се изправяме пред избори, които трябва да направим и решения, които трябва да вземем. Сблъскваме се с най - различни препядствия и с какви ли не възходи, и падения.

Животът, както обичам да казвам, низ от всякакви спомени и моменти. Някои хубави, други не чак толкова.

Всичко започва от първата ни среща, която предопределя какви ще бъдем в живота занапред (добри, лоши, решителни, страхливи, любознателни, незаинтересовани, изпълнени с любов или пък с омраза).

Най – важната ни среща, а именно тази с майката.

Майката - олицетворение на тези, които искаме да бъдем; гласът на съвестта в нас, който винаги ни напътства и ни помага във взимането на правилните решения; ангелът, който бди над нас във всеки един момент, и ръката, която ни помага да се изправим, когато сме паднали. Тази, която винаги казва: „Когато имаш мъка на сърцето, ела си у дома, за да станеш мъничка и да тръгнеш от никъде...“ (взаимствано от „Резерват Северозапад“ – филм на Николай Фенерски)

Следващите ни срещи са с учителите в училище и преподавателите в университета, които ни помагат да изберем пътя на учението, по който да тръгнем. Зараждат в нас любов към всичко (история, математика, химия, биология, литература, география, езици, изкуства), след което махат помощните ни колела и с тиха гордост гледат следите, които оставяме след себе си.

През целия път на нашето развитие се срещаме с най - различни хора, които взимат различно участие в живота ни. Едно от „17те неща, които баща ми никога не успя да ми каже“ гласи: „Хората идват и си отиват. Някои – като пауза за цигара, други като горски пожар“.

Всеки, който ни е изпратен се появява с различна мисия, чрез която изпитват характера, който сме изградили самите ние. Затова някои хора минават за кратко, а други остават завинаги.

Понякога тези срещи водят до тежки борби, които в повечето пъти оставят трайни белези върху душите ни, но хората в живота ни (чрез своето присъствие или липсата на такова) са ни изпратени именно, за да проверим себе си, а именно: докъде сме готови да стигнем в борбата за собственото ни щастие? Какво сме готови да направим за нечие друго такова? Готови ли сме да жертваме собствените си усмивка и смях, за да зарадваме някой друг или сме склонни да убием нечии такива само, за да бъдем щастливи ние? Можем ли да обичаме всеотдайно, без да очакваме каквото и да е насреща? Можем ли да позволим на някого да ни обича с целите си сърце и душа или толкова сме свикнали да ни изоставят, че не вярваме, когато ни кажат, че ще останат до нас завинаги? Толкова пъти ли са разбивали сърцето ни, че дори самите ние сме готови да разбием нечие сърце?

 

Винаги, когато се замисля за хората в живота ми и за срещите ми с всеки един от тях анализирам първо живота, който винаги съм оприличавала на: „поглъщаща всичко от повърхността към дълбините си яма...“

На свой ред разделям хората на такива, заради които си заслужава да се живее; такива, заради които си струва да умреш и онези, чиято различност ги прави уникални. Ходеща палитра от характери, нрави и светогледи, която налагаше сложното им възприемане от света. За такива хора си заслужаваше едновременно и да живееш, както, и да умреш за тях...

 

Милена Хлебарова ме сблъсква с редовете си:

„В моя живот често срещам хора, които имат мечти, но не могат да им дадат полет. Мечтите им се реят, като балони, но рано или късно вятърът, или някое дете ги пукат. Остават само разкъсани цветни парчета, разхвърляни небрежно по земята. Обхваща те тъга от факта, че тези хора са загубили време да мечтаят, а после сами превръщат мечтите си в безтегловност. Какво ли става с героите от мечтите им? Сигурно преминават в мечтите на други хора, които следват намисленото пред себе си и го осъществяват. Независимо от времето и цената.“, които ме карат да оставя следния завършек: „Ти, който ме четеш, кога за последно се изправи срещу страховете си и позволи на някого да те дари с цялата любов на света?!“

 

Прочетена от 682

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси