Богдана Калъчева - Авторите*Книгите*Буквите

Снежана Славкова

  1. Представете се и разкажете за Вашите идеи и проекти.

Казвам се Богдана Калъчева и многократно сте ме виждали в ролята на човека, който задава въпросите. Днес обаче аз съм интервюираната. Тъй като в момента активно работя по първата си стихосбирка, мислите ми са изцяло заети с нея и именно за нея ще разкажа. В „Първата“ ще влязат стихотворения, писани от 2018 година насам. Не съм от най-продуктивните автори и ако си представяте няколкостотин творби, сред които подбирам, далеч сте от истината. Но как точно е писана книгата не е толкова интересно, колкото какво ще намерите вътре.

„Първата“ е стихосбирка с ясна тематична насоченост. В нея няма да прочетете нито пейзажна, нито гражданска, нито философска лирика, въпреки че съм писала и такава. „Първата“ е книга, в която става дума единствено и само за любов и разбира се, за нелюбов, видяна през очите на много и различни жени. Макар всички творби да са написани от 1 л. ед. ч., жената в книгата не е една. По страниците ще срещнете и влюбената, и отчаяната, и очакващата, и разочарованата.

Първият цикъл разказва за жената и нейния свят, изпълнен с надежди, копнежи и предизвикателства. Вторият цикъл събира стихотворения за безоблачна любов – такава, която окрилява и ни превежда успешно през най-трудните ни моменти. Именно в този цикъл е стихотворението, което даде име на цялата книга. Третият, последен цикъл в книгата, е за любовта, която ни потапя – за безкрайно закъснялата, за подранилата, за изгубената, за недочаканата. Вероятно подобни описания звучат странно за тези, които вярват, че любовта винаги идва в точния момент. Бих ги попитала: "Точен за какво и точен за кого?". Понякога тя не идва като благословия, а като урок, като шанс за израстване, като изпитан метод за откриване на собствената ни сила и ценност.

Надявам се, че „Първата“ ще бъде четена насаме с чаша вино и ще събуди у читателите чувства както на радост и споделеност, така и на тъга и носталгия, защото, докато първите две усещания извисяват, то вторите определено пречистват.

  1. Какво Ви вдъхновява?

Най-често това са нещата, които съм прочела. Една тема може да бъде представена по много различни начини. И не, не тръгвам от презумпцията „Аз мога да го напиша по-добре“, а от усещането, че имам какво да кажа по темата, но то е различно от прочетеното. Светът би бил тъжно и мрачно място без разнообразието от гледни точки в него. Науката ни дава истини – твърдения и изказвания, които съответстват на фактите. Поезията ни дава надежди, копнежи и алтернативни пътища – накратко – инструментите, с които можем да си създадем паралелен свят, в който да бягаме от време на време, за да не умрем от твърде много действителност. Съвсем очаквано, вторият ми източник на вдъхновение са разговорите с близки и приятели, случайно дочутите истории на непознати и всичко, което наблюдавам около себе си.

  1. Следите ли литературни сайтове и групи и конкретни автори в интернет?

Следя няколко сайта и групи за литература. Не само, за да научавам какво излиза на пазара в момента. Приятно ми е да откривам свои лични фаворити сред недотам известните автори. Факт е, че интернет пространството дава безкрайни възможности на всички да популяризират творчеството си – така дори автори без издадени книги достигат до голяма аудитория и намират читатели и почитатели.

Мога да посоча няколко съвременни поетеси, които следя с удоволствие. Те пишат много различно една от друга и точно затова ги чета според настроенията си – когато имам нужда от нещо земно и общочовешко, чета Ваня Статева, когато ми липсват цвят, оптимизъм и уют –  се обръщам към вълшебната Мира Дойчинова, а когато ми е необходимо да си припомня, че жените са силни и независими, въпреки всичко – моят избор е Красимира Макавеева. Още много имена си заслужава да бъдат споменати, но днес ще се задоволя само с тези три.

  1. Кой е авторът – съвременен или класически - на когото се възхищавате искрено? Смятате ли, че е повлиял на творчеството Ви и по какъв начин?

Определено това е Блага Димитрова. Обожавам както прозата, така и поезията ѝ. Вероятно това е авторът, от чийто произведения най-често споделям цитати. Светоусещането, образите, емоциите – всичко в книгите ѝ ми е близко и ме кара да се чувствам уютно, като у дома си. Любимият ми неин роман е „Пътуване към себе си“, четох го много бавно – месеци наред, връщах се, препрочитах пасажи – това е една от малкото книги, които бих прочела отново, защото съм убедена, че всеки път ще откривам нещо, което не ми е направило впечатление до момента. От стихотворенията ѝ любими са ми „Денонощие“ и „Пътят към тебе“. Как е повлияла на творчеството ми? Да кажем, че всеки път, когато се докосна до него, си припомням, че точно така искам да пиша – да карам читателите си да се чувстват по същия начин като мен, когато съм с нейна книга в ръцете си.

  1. Какво има в главата Ви през повечето време – идеи, персонажи, сюжети, емоции или друго – и как прехвърляте всичко това в произведенията си?

В главата на една жена, също като в дамската ѝ чанта, винаги има стотици неща едновременно. Да се пренесат от сферата на идеите в реалния свят понякога е изключително трудно. Първо, в мен се появява емоцията и натрапливото желание да я облека в думи. Нека го наречем „писателски гъдел“ – това своеобразно лично предизвикателство да пишеш за нещо, което по принцип не е сетивно осезаемо и да го направиш такова. След това в главата ми се появяват героите, а чак накрая и сюжетите. Казва се, че ролята на сюжета е най-малка при поезията, но факт е, че за да покажеш на читателите си една застинала картина от живота на героите си или да изразиш дори едно единствено чувство за момент припламнало между тях, пак трябва да имаш в главата си цялостната картина, целия сюжет. Затова ще отговоря, че какво има в главата ми зависи от етапа на писане, в който се намирам – точно преди появата на ново произведение в съзнанието ми има от всичко по много.

  1. Какви са рецептите Ви за писане на въздействащи стихотворения?

Първо – много четене. Второ – емпатия към хората и бдителност спрямо духовния им живот, за да може написаното да звучи като част от него, а не като поредната доза „книжна мъдрост“. Трето – жокер „Обади се на приятел“ – чудесно е, когато имаш в приятелския си кръг човек, който няма да премълчи нещата, които не са се получили.

  1. Как се роди идеята стихосбирката Ви да се казва именно „Първата“?

Разбира се, всеки автор иска книгата му да носи име, което едновременно ѝ пасва добре и я отличава. Стотици книги носят заглавия, които съдържат в себе си думите „любов“ и „обич“ и макар стихосбирката ми да съдържа именно любовна лирика, от самото начало знаех, че това няма да става директно ясно от заглавието. Търсех заглавие, което търпи различни интерпретации и води до различни асоциации. Намерих своето заглавие в разговор с близка приятелка, когато двете едновременно казахме „Първата“ и в следващия момент отново двете знаехме, че това е заглавието!

  1. Проза или поезия се пише по-трудно?

Много автори твърдят, че се започвало с поезия, защото писането било по-лесно и виждали готов резултат по-бързо, което (няма спор) е удовлетворяващо. Аз обаче твърдо вярвам, че писането на добра поезия в никакъв случай не е по-лесно от писането на качествена проза. В моите папки със стихове в продължение на месеци отлежават хрумвания, някои от тях доразвивам, други вероятно никога няма да видят бял свят. И аз като авторите на проза редактирам многократно – най-често заменям думи с по-подходящи. Те променят абзаци и глави, аз променям цели строфи. А дори имам стихотворения на една и съща тема, писани успоредно по два коренно различни начина. Пиша и проза, защото обичам да експериментирам – заниманията със словото носят еднакво удоволствие, независимо дали става въпрос за писане на поезия или проза. Най-сериозното предизвикателството и в двата жанра си остава намирането на точните думи, които да изразят мислите и емоциите.

  1. Имате ли вече идеи за следващи книги?

Преди време упорито твърдях, че прозата не е за мен. Напоследък обаче с изненада откривам, че между стихотворенията на страницата си във Фейсбук все по-често вмъквам кратки разкази. Ако има следващата книга, тя определено няма да бъде стихосбирка! Поне така мисля на този етап.

 

 

 

 


Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?

Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.

Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита: “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.

Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен, и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.

Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!

Твоя,

Многоликата


2021-08-01 | Прочетена: 397