Гайтани вежди, снага топола

Здравей, скъпи читателю!

Днес исках да поговорим за майките и за бащите. За тези, които все още са до нас и за тези, които вече ги няма.

Приличаме ли на родителите си? Има ли как да избягаме от техния образ? Или това, което са ни казвали като малки постепенно се превръща в нашия вътрешен глас. И критиката към себе си и любовта към себе си, все идва от този глас.

Когато бях дете не исках да приличам на никого, нито на майка ми, нито на баща ми. Исках да изградя една индивидуалност само за мен.

Колко обаче далеч може да избягаме от образа на майката и бащата? Майка ми е много притеснителен човек, винаги добра и спокойна. И затова понякога си патеше от всичката тази доброта и ранимост. Толкова години се стараех да не приличам на нея. Толкова се стараех, че накрая се хванах че приличам на баща ми и това ми дойде като гръм от ясно небе...

И все пак съществуват ли други хора на света, които да те изслушат, когато имаш най - много нужда? Дори, когато се държиш ужасно, а те са там да те подкрепят. Въпреки, че и ти усещаш, че само тук и само пред тези хора си позволяваш да изкараш всичките си демони.

Та, минават си годините и аз вече като майка виждам всичко от съвсем различен ъгъл. Хващам се, че се обаждам отново на нея, на майка ми да ѝ споделя за поредния битов проблем - за развалената сушилня и че ми е трудно да стигна до детската кухня. А тя напълно разбиращо и със съчувствие ми разказва как е трябвало да готви за шест човека, но се съобразявала и с това кога спират тока, за да може в този промеждутък да изкъпе и децата освен всичко друго. Та, разбира, че този период е труден и се опитва да ме успокои.

Замълчах ..

Тя казва това без да се подиграва на моя "проблем", а изцяло с любов и съчувствие.

Питам се как не съм успяла да видя цялата тази огромна сила зад ранимото сърце?

Сега усещам, че и моите деца са различни, когато са с мен. С мен са способни да бъдат себе си. Наблюдавам ги и виждам колко е важна моята роля. Виждам силата, която притежавам и как мога да им повлияя. Мога да им вдъхна сила и увереност. Те също знаят това и ме търсят когато са най - раними.

Имам късмета все още да имам моите родители до себе си. Но за тези, които са ги загубили - възможно ли е цялата тази любов да изчезне? Не мисля така.. Няма как всичката тази грижа, любов и подкрепа просто да спрат да съществуват. Те са навсякъде около нас и във всичко, което правим. Те са нашият вътрешен глас, който ни напътства, когато най- много имаме нужда. Те са тук и винаги ще бъдат макар и под друга форма. Да ни пазят и закрилят.

Вече знам колко е отговорна и моята роля като майка. А пък кой знае някой ден децата ми ще се изненадат, че всъщност приличат на мен или на баща им ..

А пък аз вече силно се надявам, че поне малко приличам и на майка ми..

Послепис: А вие на кого от своите родители приличате?

 

 

 

Прочетена от 428

Биография
Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора. Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика. Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла. Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да почета паметта на дядо ми и да му благодаря за подаръците, които ми е дал - любящото сърце и умението да пиша! Благодаря Ви за вниманието!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси