Гайтани вежди, снага топола

Ще разбереш, че си на правилния път по това, че всичко се получава с лекота. А как ще разпознаеш точния човек? С него всичко е лесно. Призванието в живота? Нещата просто се получават. Ако стане трудно, откажи се, не е за теб. Познато ли звучи?

До такава степен сме свикнали с идеята, че всичко трябва да бъде лесно, бързо и приятно, че даже най-елементарните ежедневни задачи започват да ни затормозяват, защото са времеемки, скучни и не ни носят удоволствие. Караме се кой да измие чиниите, кой да прибере децата от училище, кой да разходи кучето, кой да загаси лампите в офиса, кой да проветри в обедната почивка, кой да смени водата в диспенсера. Децата отказват да изхвърлят боклука, ако няма награда, зарязват домашните си, ако изглеждат твърде сложни и вече не искат да си имат любимец, защото чистенето след него хич не е забавно.

Къде грешим? Презадоволено, консуматорско общество сме. Търсим начини за бързо забогатяване с минимални усилия, смятаме, че нуждите ни трябва да бъдат удовлетворявани бързо и напълно, трудно ни е да чакаме, да се концентрираме, да гледаме в перспектива. Животът на кредит се е превърнал в норма, а не в изключение. Все повече хора живеят в ипотекирани жилища, обзаведени с бързи кредити. Избираме веригите за бързо хранене, бързата лента, бързите пари, бързите връзки. Съществуването на движение за бавно хранене и книги за бавното живеене само идва да покаже, че сме забравили как стават тия неща и има нужда някой да ни учи. Далеч сме и от едното, и от другото – като цяло от всичко, което изисква търпение и търпене. Не носим на болка, на скука и на труд. Докато е така, ще продължаваме да гледаме с недоумение онези, които са отделили 10 000 часа, за да станат най-добрите в това, което правят. Ще се чудим и на безумците, които стават в 5.

Лесно ли ти е? Вероятно затова ти е трудно. Който разбрал, разбрал.

 

Прочетена от 627

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси