Ще разбереш, че си на правилния път по това, че всичко се получава с лекота. А как ще разпознаеш точния човек? С него всичко е лесно. Призванието в живота? Нещата просто се получават. Ако стане трудно, откажи се, не е за теб. Познато ли звучи?
До такава степен сме свикнали с идеята, че всичко трябва да бъде лесно, бързо и приятно, че даже най-елементарните ежедневни задачи започват да ни затормозяват, защото са времеемки, скучни и не ни носят удоволствие. Караме се кой да измие чиниите, кой да прибере децата от училище, кой да разходи кучето, кой да загаси лампите в офиса, кой да проветри в обедната почивка, кой да смени водата в диспенсера. Децата отказват да изхвърлят боклука, ако няма награда, зарязват домашните си, ако изглеждат твърде сложни и вече не искат да си имат любимец, защото чистенето след него хич не е забавно.
Къде грешим? Презадоволено, консуматорско общество сме. Търсим начини за бързо забогатяване с минимални усилия, смятаме, че нуждите ни трябва да бъдат удовлетворявани бързо и напълно, трудно ни е да чакаме, да се концентрираме, да гледаме в перспектива. Животът на кредит се е превърнал в норма, а не в изключение. Все повече хора живеят в ипотекирани жилища, обзаведени с бързи кредити. Избираме веригите за бързо хранене, бързата лента, бързите пари, бързите връзки. Съществуването на движение за бавно хранене и книги за бавното живеене само идва да покаже, че сме забравили как стават тия неща и има нужда някой да ни учи. Далеч сме и от едното, и от другото – като цяло от всичко, което изисква търпение и търпене. Не носим на болка, на скука и на труд. Докато е така, ще продължаваме да гледаме с недоумение онези, които са отделили 10 000 часа, за да станат най-добрите в това, което правят. Ще се чудим и на безумците, които стават в 5.
Лесно ли ти е? Вероятно затова ти е трудно. Който разбрал, разбрал.
Прочетена от 627
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата