Днес думите в мен спят, затова ще бъда и кратка.
В живота се сблъскваме с толкова много неща, някои от които ни белязват за цял живот.
Белези, които поглеждайки се в огледалото предизвикват в нас въпроси от рода на: "Какво, ако?", "Ами, ако?", "Дали?"
"Как позволих да се стигне до тук?" е един от най - често срещаните въпроси, които държат съзнанието ни будно нощем, душата агонизираща, сърцето кървящо.
Стоим срещу същото това огледало, гледаме си белезите и се опитваме да се разпознаем.
Понякога ни отнема повече време от обикновеното. Много зависи от това колко точно сме се отдалечили от пътя.
Защото всичко в живота е въпрос на избори и нюанси.
Най - голямата глупост, която някой може да каже е: "Ако ни е писано да сме заедно, ще бъдем!"
Още по - голяма глупост е, ако вярваш в това, когато го казваш.
Нещата не стават така, още по - малко пък любовта.
Правиш избора да обичаш някого и правиш избора да му прощаваш; правиш избора да даваш всичко от себе си всеки ден, за да се получават нещата, дори, когато не можеш да го гледаш в очите. Правиш избора да обичаш някого всеки ден, безрезервно, дори, когато те кара да плачеш, да крещиш, да чупиш и блъскаш. Всеки ден правиш избора да отстъпиш с крачка назад или с 2, когато се налага, дори това да значи да жертваш себе си и за някакъв момент да забавиш сбъдването на собствените си мечти, само, за да видиш усмивката, и радостта в очите на човека, когото обичаш, защото неговите мечти са започнали да се сбъдват.
"Може би ще остареем заедно" е най - голямата глупост, както и "Те заживяли щастливо до края на дните си".
Любовта не е предположение, нито е щастлив край в приказка на Дисни.
Любовта не е само в добро и в лошо; в здраве, и в болест; нито е само в богатство и в бедност.
Да обичаш някого е изборът да го обичаш истински, честно, предано и всеотдайно, като за последно.
Да обичаш някого е избор, който правиш всеки ден, както и любовта.
Това да ти повярва и да остане също е избор.
Най - трудното нещо, което ще ти се наложи да направиш е да обърнеш страницата, когато знаеш, че някой не е в следващата глава.
А не е ли по - трудно това да прочетеш тази глава и да видиш, че теб те няма в следващите редове?
Трудно е да си идеш от някого, но не е ли по - трудно да напуснеш... себе си?
Прочетена от 647