Разказвачи на книги


"Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки" - Ивелина Петкова

Вяра Иванова | 2019-10-19


Български магически реализъм

Премиери:

20.11.2019, 17 часа, Бургас, Морско казино

18.12.2019  18:30 часа, София, НЧ "Николай Хайтов" /бивше кино "Изток"/


Предварителни поръчки за книгата - тук.

 

Нещо витае във въздуха. Можеш ли да усетиш магията? Искаш ли да се озовеш в един чуден свят на самодиви и змейове? Отвори вратата и влизай…

 

Странджа-мистичната планина, обгърната с много тайни и неразкрити загадки.  Легендата разказва, че Странджа е била красива млада жена от знатен род, която се заселила далеч от родния си дом. Обличала се с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Много кандидати я искали да жена, но тя връщала всички. Един ден се появили голям брой черни хора, предвождани от царя си, с явни намерения да не си тръгват без нея. Тишината били изпълнена с напрежение и положението изглеждало безнадеждно. И в този момент земята се разтресла и надигнала, а морето и реките се разбушували. Когато всичко утихнало, хората видели, че са се появили нови планини, а морето станало мътно и черно. От враждебните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.

Книгата  „Къщата с белите фенери“  повдига зеленото наметало на Странджа и разкрива един тайнствен свят.  Написана е в магичното село Бродилово. Място, което все още пази легенди за танцуващи самодиви в бели премени и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки. В този край магичното се е смесило с реалното толкова отдавна, че е трудно да отделиш едното от другото.

Авторката така изящно реди думите, че пред очите на читателя оживяват прекрасни картини  и той съвсем неусетно е омагьосан. Рисува  му истории за вярата, любовта и смисъла на човешкия живот, без да го поучава или упреква. Разказва му как животът на хората е различен и всеки от нас върви по своите пътища. Всеки носи своя товар и жадува обич. Срещаме се и разделяме. Нещастни и щастливи сме. Какво значение има, че светът е пълен с красота, ако не можеш да я видиш?  Какво значение имат дните ти, ако не крачиш към желаното? Какво значение има любовта в теб, ако ти не умееш да я дадеш някому? 

Книгата на Ивелина Петкова е като малко сандъче със съкровища. 

Прелиствайки страниците й, читателят ще усети  аромата на прясно изпечен хляб, ще се разходи по зелени поляни, изпъстрени с цветя и напечени от слънцето билки и ще се полюбува на пеперудите, които се гонят из чистия планински  въздух.

„Мечтите и сънищата, които идват, когато в знойното лято се разрази буря и разбираш, че бурята свършва, а ти нямаш време да запалиш фенерите,... защото не си бързала за вкъщи и неусетно е мръкнало – защото няма нужда да бързаш. Забравила си по трасето на бързането любовта! И тя не те вика, нито те чака! И фенерите остават незапалени, цветята – неприсадени, летните завеси – незакачени... Защото фенерите, завесите и белите къщи, моретата, пръстените делви с подправки и малините, имат нужда от време за мечти и за сънища... Защото се раждат там и имат смисъл, ако отделиш безгранично пространство от часове, за да ги съзерцаваш, да ги усещаш със сетивата си... да пълниш с тях, ако някъде е празно... „

Авторката увлекателно преплита приказки и легенди със собствените си преживявания. С всеки от разказите си създава един вълшебен свят, населяван от магесници, нестинарки, змейове и юнаци. Умело преминава границите между магичния и реалния свят, като споделя и преживявания от своя живот. Професията й – подводен археолог, е не само интересна, но и тайнствена, защото е свързана с откриване на загубени съкровища и разгадаване на късчета история в дълбините на морето. Това също предизвиква вълнение в читателя, който освен магичните картини си представя и самата авторка- красива жена с дълга руса коса, която се гмурва в тюркоазените води и плува сред пасажи от риби и красиви подводни растения, откривайки загубени артефакти.

Историите в книгата не претендират за достоверност, въпреки че са споменати реално съществуващи места - древното тракийско светилище Индипасха, село Кости, село Бродилово. 

Искате ли да научите легендата за Света Марина, каква е рецептата за варден от самодиви хляб или кои са змейските села на Странджа, които носят в имената си корена „еврен“?

Прочетете книгата и ще разберете! Нахранете дущата си с красота, оцветете живота си с малко магия и си припомнете какво е да обичаш и да живееш истински.



2019-10-19 | Прочетена: 281