Прeдстaвяме Ви


Карл Фредерик Гилдея

Камелия Иванова | 2008-10-27


 

Карл Фредерик ГилдеяРоден в Бостън, в семейството на ирландец и шведка. Израства в Швеция, където учи теология, а също и класическа и източна филология в Университета в гр. Упсала. Карл е поет, преводач, драматург, сценарист-консултант, актьор и продуцент. Заниманията му с киноизкуство го мотивират да се запише в школа, финансирана по киноизкуство, финансирана от шведското правителство, която ще започне през месец август тази година. Той вече може да се похвали с немалки постижения в областта на киното, но си признава, че има да учи още доста и че се надява в тази школа да се срещне с професионалисти, от които да научи много тънкости. Носител е на ордена Едуард Вилде (1992), номиниран е със Сребърна мечка от Международния филмов фестивал в Берлин (2004 – за филма „Разсъмване”) и с наградата Артур Лундквист (2004).

 

Карл Гилдей е бил преподавател в тринайсет държави, между които и България. Интересът му към нашата страна се ражда случайно. Той разказва, че случайно се е записал в школа по старобългарски език и този случаен негов интерес води до завършване на българистика, многократно посещаване на страна ни и създаването на множество ценни приятелства и творчески контакти. Сред приятилете му в България са поетите Любомир Левчев, Анибал Радичев, Христо Караславов. Красиво и дългогодишно приятелство го е свързвало и поета Радой Ралин. Миналата година е поканен от българското правителство да преведе химна на светите братя Кирил и Методий. Прави и превод на „Житие и страдание грешного Софрония”, а за своите студенти съставя стробългарско-английски речник. Превеждал е и стихове на български поети, като последният превод е на стихове на Любомир Левчев. В момента Карл се подготвя да започне превод на роман на Антон Дончев.

Карл Фредерик Гилдей е от онези търсещи хора, които не могат да си позволят застой, не могат да спрат и се изправят пред предизвикателството. Споделя, че е щастлив, че е бил в България в моменти, когато се е градяла историята. И е бил не просто очевидец, а пряк участник в събитията. Преподавал е шведски език през учебната 1989/1990г. и през 1996/1997г. в СУ „Св. Кл. Охридски”, във време, „когато беше на крачка от въстание”, разказва Карл и е благодарен на съдбата, че му е дала този шанс.

Когато бил млад, Карл знаел, че иска да бъде поет. И вярвал, че най-доброто образование за един поет е филологията. А най-добрата реализация е академичната работа. Но и тук се намесила съдбата. Запознал се със старобългарския език, не успял в академичната кариера, днес Карл Гилдей споделя – „Всяко зло за добро. Аз вече не вярвам, че академичната работа е най-добра за поета. Все още съм убеден, че филологическото образование е много необходимо за един поет, но ако аз бях успял да напредна в академичната кариера и да се развивам в нея, то бих станал сух и бих загубил поетизма си.”

 

Едно бързо интервю с Карл Фредерик Гилдея

 

- Карл, говорехме с теб за поезия и реализация. Как се продава шведска поезия в Швеция. Възможно ли е един поет да се издържа само от своето писане?

- В Швеция шведската поезия не е особено продаваема. Продават се добре бестселъри, продава се добре преводна поезия, но един роден поет, особено ако е млад и неизвестен трудо може да продаде книгите си. Както и един преводач, който не превежда бестселъри, а непознати автори, като аз с „Житие и страдание грешного Софрония” трудно може да живее от тази си дейност.

 

- Можеш ли да споделиш коя година от твоя живот е паметна за теб?

- Това е труден въпрос. Коя година? В моя живот всеки две години са хубави и всеки две години са лоши. Например, 2004г. беше много хубава година за мен.

 

- Ти познаваш добре България. Ако можеше да си вземеш само три неща от нея, кои биха били те?

- Само три неща? Хората (или, може би, само жените), няколко хиляди литра, един тир, домашна ракия и старата българска азбука.

 

- Ако трябва да ми представиш Швеция с три изречения какво би ми казал?

- Студена страна, с топли хора, но малко страхливи.Чудесна култура, от която младите не се интересуват.

Сериозни хора, на които им липсва малко хумор.

 

- А ако трябва да представиш България с три изречения?

- За България? Това е трудно…

Великолепна история, но още по-великолепно бъдеще. Отговорът на проблемите няма да дойде от вън, той не е от вън.

Не мисля, че светът ще помогне на България, но България ще помогне на света.

 


2008-10-27 | Прочетена: 1732