Гайтани вежди, снага топола

Едни от тези сме, които трупаме състояние по време на криза. Без да сме спекуланти, без дори да ни харесва. Може би е печално, но е факт.

Войните, епидемиите, катастрофите... Революциите, сривовете в световните борси, глобалните промени, които взимат своя данък от човечеството... А малкият напредък, постигнат във времето, е ставал на цената на стотици милиони огромни лични трагедии, но всичко това е вдъхновило най-добрите произведение в литературата, а и изобщо в изкуството. Въздържам се от примери - дори да назова най-доброто от най-доброто на най-доброто, пак ще има стотици пренебрегнати заглавия. Истината е, че в екстремални моменти човек се разкрива най-истински, в най-голямото си величие и низост. Без бронята на битови стереотипи и грима на добре подреденото ежедневие, човек е нашироко в своята природа, разбирайки истинското значение на разумността си, с която я превъзмогва. Тогава проявява учудваща изобретателност, открива много истини за себе си, много непознати свои способности и особености. На волята му предстои най-верният тест. Всички ценности са в процес на преоценка, за да останат най-истинските. Дори любовта е по-силна. По-екстремална. Защото тя е животът и мотивът да се понесе всичко. Интересните времена създават интересни автори. Макар че и без интересните автори тези времена биха били интересни, но биха изчезнали с последните си живи свидетели. Какво ли не би дал един автор да е сред главорезите на Атила за нощ. Или за нощ да бъде сред християните, които на другата сутрин ще хвърлят на лъвовете в Колизеума. В последните часове на "Титаник", или да има спомените на евреин, лутал се четиридесет години в пустинята, преди Мойсей да го отведе до обетованата земя. Да се пържи в бронята на рицар преди турнир, а потта му онзи следобед да е единствената течна субстанция, която се е стичала по кожата му от много време насам (както често се е случвало реално с идеализираните рицари). Какво ли не и дал авторът да е сред пионерите на Америка или Австралия. Но до тези приключения на духа и тялото можем да достигнем само с творческото си въображение и мечтанията си. Едно друго приключение, не по-малко вълнуващо от тях, ни е даден шансът да изучим с всичките си сетива. Приключението на нашето настояще. Защото драмите му са истински, а истинските драми вдъхновяват истинско творчество. И както вече съм писал, не се случват на фалшиви хора. Кризата е време за преоценка на стойностите, както търговските, така и общочовешките. И ако като хора, както всички останали се борим за оцеляване или за достоен живот, то като творци точно сега трупаме истинския си капитал.

Прочетена от 774

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси