Едни от тези сме, които трупаме състояние по време на криза. Без да сме спекуланти, без дори да ни харесва. Може би е печално, но е факт.
Войните, епидемиите, катастрофите... Революциите, сривовете в световните борси, глобалните промени, които взимат своя данък от човечеството... А малкият напредък, постигнат във времето, е ставал на цената на стотици милиони огромни лични трагедии, но всичко това е вдъхновило най-добрите произведение в литературата, а и изобщо в изкуството. Въздържам се от примери - дори да назова най-доброто от най-доброто на най-доброто, пак ще има стотици пренебрегнати заглавия. Истината е, че в екстремални моменти човек се разкрива най-истински, в най-голямото си величие и низост. Без бронята на битови стереотипи и грима на добре подреденото ежедневие, човек е нашироко в своята природа, разбирайки истинското значение на разумността си, с която я превъзмогва. Тогава проявява учудваща изобретателност, открива много истини за себе си, много непознати свои способности и особености. На волята му предстои най-верният тест. Всички ценности са в процес на преоценка, за да останат най-истинските. Дори любовта е по-силна. По-екстремална. Защото тя е животът и мотивът да се понесе всичко. Интересните времена създават интересни автори. Макар че и без интересните автори тези времена биха били интересни, но биха изчезнали с последните си живи свидетели. Какво ли не би дал един автор да е сред главорезите на Атила за нощ. Или за нощ да бъде сред християните, които на другата сутрин ще хвърлят на лъвовете в Колизеума. В последните часове на "Титаник", или да има спомените на евреин, лутал се четиридесет години в пустинята, преди Мойсей да го отведе до обетованата земя. Да се пържи в бронята на рицар преди турнир, а потта му онзи следобед да е единствената течна субстанция, която се е стичала по кожата му от много време насам (както често се е случвало реално с идеализираните рицари). Какво ли не и дал авторът да е сред пионерите на Америка или Австралия. Но до тези приключения на духа и тялото можем да достигнем само с творческото си въображение и мечтанията си. Едно друго приключение, не по-малко вълнуващо от тях, ни е даден шансът да изучим с всичките си сетива. Приключението на нашето настояще. Защото драмите му са истински, а истинските драми вдъхновяват истинско творчество. И както вече съм писал, не се случват на фалшиви хора. Кризата е време за преоценка на стойностите, както търговските, така и общочовешките. И ако като хора, както всички останали се борим за оцеляване или за достоен живот, то като творци точно сега трупаме истинския си капитал.
Прочетена от 774