Скъпи Донкихотовци на перото,
както ви обещах, миналата седмица днес ще се обърнем към героите, които създаваме. Е, Санчопансовците ни ще са само двама, макар че битката ще е по-трудоемка от предишната. Днес ще се спрем пред проблем, който стои на дневен ред пред много автори: колко да са героите, какви да са те и каква функция да имат в нашето повествование.
Първи Оръженосец - Видове персонажи:
Владимир Яковлевич Проп в „Морфология на приказките“ говори за 7 основни и постоянно присъстващи персонажа, според мен са 6 и една причина. (Причината не е герой, нали? Но това ще видим после.) Та, той ги изброява в следния ред:
Като последно, седмо, Проп посочва наградата.
Както става ясно, колко наброй да са героите, зависи от дължината на текста ни. Един средно дълъг разказ може да включи всички изброени по-горе герои, но в малък обем е добре да ги редуцираме. Съвременният разказ може спокойно да включи само 4 от тях - антагонист, протагонист, отправител и награда при следния развой: лошия е направил нещо на отправителя, който страда, а протагониста му помага да се възстанови и взима наградата.
При всички положения, обаче, ние трябва да сме наясно със характеристиките на нашите герои.
Втори Оръженосец - Характеристика на героите ни:
- Зооморфни;
- Антропоморфни;
- Друг вид.
- Пол;
- Очи;
- Коса;
- Ръст;
- Тен;
- височина;
- Атлетичност;
- Инвалидност;
- Красив/грозен;
- Допълнителни белези, бенки, брада;
- Бързина на ходене, говорене, мисъл.
- Добър/лош;
- Потаен/открит;
- Общителен/затворен;
- Умен/глупав;
- Природно интелигентен/начетен;
- Учтив/груб;
- Весел/тъжен;
- Агресивен/миролюбив;
- Избухлив/спокоен;
- Притежава ли специални сили – какви са те, при какви обстоятелства се задействат, той владее ли ги или още ги изучава.
- Пие (колко?)/въздържа се;
- Пуши/Не пуши;
- Влюбен/наранен;
- Болен/здрав;
- Как приема другите 5 героя;
- Как говори с другите 5 героя;
- Как реагира на провокации;
- Речников запас, типични негови фрази.
Както виждате това не е никак лесна задача и изисква доста работа преди началото на писането. Шарена трябва да е схемата на героите, нееднородна, разнообразна. Правейки тези шаблони за всеки от тях, ние се запознаваме с онова лице, което ще създадем, успяваме да управляваме действията му в текста. Знаем силните и слабите му страни. Създаваме света на неговата душевност.
Тук е мястото отново да ви върна на Проп и неговия седми персонаж. Както, казахме, той е посочил наградата, но тя не е герой. Седмият в списъка, всъщност, е протагониста с новото си амплоа на победител. Дайте му допълнителна характеристика на базата на преживяното от него и новият му живот. Какво променя получената награда в него? Може да му добавите и нови качества, така ще усложните същността на героя и ще подчертаете неговото развитие.
Все пак се съобразявайте и дължината на текста ви – 5 страници характеристика на герой за разказ от 3 страници, не е целесъобразно. Това е помощ основно за дълги произведения – романи, но не е лошо да познаваме героите от нашите разкази, особено ако са поредица за един герой.
И така, скъпи Донкихотовци на перото, другата седмица ще говорим за ролята на Дулсинеите и как да ги намираме, когато мозъкът ни влезе в творческа пауза.
Прочетена от 472
Когато
научих, че думите са магични цветя, все
по-често се спирах над тях. Кацвах
върху ухаещите им същности и се сдобивах
с вкусният им нектар. Думите се превърнаха
в моя храна и с тях оцелявах по житейските
пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно
здрави, реших да създавам свои светове
в една малка, китна градинка и така се
появиха първите ми творения. Бяха още
неукрепнали и плахи, по детски наивни,
по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех
се от все повече нектар, защото пораствах,
а никой не расте без храна. Градинката
ми трябваше да стане по-голяма и аз
поглъщах думички от обикновените срещи,
от умните разговори, от психологическите
познавачи, от литературните гурута.
Така магичната цветна градина стана
денонощно разцъфтяваща, даваща сила и
стимул. Грижех се за нея с любов и
постоянство - разкрасявах я, плевях я,
поливах я с нови торове. И понеже познавах
моите цветя и знаех как да ги подредя,
започнах да прелитам през чужди градини.
Полетите бяха различни: едни - бързи и
ясни, други - бавни, проницателни и
стилни. Винаги много внимавах, когато
отивах на гости някъде и пренареждах
цветята в градините на другите. Така и
трябваше – в чуждото се пипа леко,
ефирно, нежно, по подобие на собственика,
да не си личи, че някой чужд е подреждал
цветята му. В тези градини засаждах от
моите цветове, но си откъсвах и от
техните. Животът ми се превърна в приказка
за магични моменти и записани думи. И
още работя това – градинар в дворчетата,
в които съм повикана.
На
входа на моя свят съм се подписала като
Lepidopteria,
пеперудената повелителка на магичните
цветя и градините на думите, иначе, в
редакторските табелки на чуждите
градинки ме споменават като Хрисимира
Саръова.