Хипермерност

Книги в аванс


Хипермерност - част 1

Христо Терзиев | 2020-09-21


Пое с бърз ход и той я последва. Ала отдавна бе станало късно за бягство. Настъпи времето да се насладят на премиерния мизансцен. Пресрещна ги плътна жандармерийска верига в екипировка, предназначена за противодействие и справяне с безредици. С тежките си черни доспехи с корави противокуршумни ризници, с каските до очите и назад почти до раменете – заимствани по форма и блясък от хитлеристкия Вермахт, имаха за цел да внушават страх и ужас. Заради спуснатите забрала, високите щитове и дългите палки фигурите много напомняха и на армия средновековни воини. На места зад тях напредваха специализирани машини с водни оръдия, а на отделни групи още по-назад се мяркаха армейски пехотинци в маскировъчни облекла. Някои бяха преметнали калашников, други стискаха пушки за изстрелване на димни, заслепяващи, шокови и кой знае какви още гранати. Палките ритмично блъскаха по щитовете в смразяващ екот като на хиляда тъпана. Кордонът притисна тълпата и настъпи бавно и целенасочено. Ропотът стигна връхната си точка. Гневът у мирните хора превали и първите искри озариха събитието. Камъни и празни шишета литнаха от всички страни по посока на правителствените сили. Строят се разкъса. Полицията напъна сетни сили и навлезе сред гражданите. С насъбрана мъст, обучена през годините, започна да дърпа и да налага с пластмасовите си палки всеки, изпречил се насреща, без оглед на пол и възраст. Ръкопашната схватка постепенно се развихри. Многочислеността на протестиращите надделя и избута униформените в началните им позиции. В отговор военните от задната линия изстреляха залпове димки, светлинни и задушливи шашки, каращи да бушува още по-буйно морето митингуващи. Сред пукотевицата се открои и изтракването на автоматично оръжие. Хората явно не бяха съвсем неподготвени, защото веднага от дълбочина отвърнаха с лумнали като метеори във въздуха коктейли „Молотов“, още камъни и още бутилки, и каквото друго им попаднеше – потребно и непотребно. Настилката се подпали и огънят озари баталните сцени. Гротескни, изкривени и окървавени лица; ръце навред; отблясъци от черните метални шлемове; рев и писъци; всичко почти като на забавен каданс, разиграло се сякаш не наяве, а като част от филмова суперпродукция. Накрая водните оръдия запръскаха надлъж и нашир. 

И сега Питър не успяваше да изтласка от съзнанието си тази зрелищност, тези пламнали образи в неподправено представление, тези актьори без сценарий, без режисура, без цензура и право на критика. Това не бяха просто обичайни улични сблъсъци на демонстранти и сили на реда. Пред очите му се случи да бъде представен сюжет като от историята, присъщ за революционния етап и гражданските войни – как една власт смазва и окъпва в кръв собствения си народ така, както не би го правил и чуждият поробител. Най-лошо бе противопоставянето на една кръв, но в различни по ритъм и такт сърца. От една страна – дошлите да изразят мирно подкрепата и вярата си в демокрацията и ценностите на свободата и прогреса. И от съвсем друга – смятащите тази кауза за погрешна. Онези, извадили металните тръби и отнели бъдещето на Стак. Онези, влели се рамо до рамо с жандармерията и войниците при смазването на метежа, и вложили несравнима с участниците по служба жестокост – див, свиреп ентусиазъм в повалянето и мачкането на човешки същества.

Дълго мъдрува как и защо се забърка. С какъв комфорт, свобода, сигурност и радост от съществуването си разполагаше до онзи ден и с какъв терор, унижение и всеобща мъка го посрещна родината на баща му. Най-сетне Питър започна да си дава сметка за чутовното разделение на света. За връзката между степента на цивилизованост и културата, благонравието и благосъстоянието на една страна. Трябваше да мине по трудния път, но разбра грижата и филантропията, която проявява неговата Америка. Вкусила веднъж мъчително отгледаните и узрели най-сетне плодове на демокрацията си, вече беше тръгнала да поема под своето крило малцината осмислили нейния пример след Втората световна война. Проумя как у повечето източни държави водачите умишлено вменяват комплекси към изключителност, уникалност и имперско възвеличаване на една нация над останалите; как умишлено я обявяват, заедно със съседите ѝ, за общи наследници на Източната Римска империя – и българите не правеха изключение от това. Сети се как някога си остави едно наум относно пълната истина в разказите на своята Александра, описващи живота в Русия, поведението на нейните съграждани, малоумните им постъпки, нищетата в обноските и лицемерието на елита. За разлика от нея, Теодор не каза и една лоша дума. По същия начин не повярва достатъчно и на брат си – винаги го бе подозирал за идеологическото му пристрастие и политически ангажименти. Противно на него, Питър бе привърженик на по-умерените, балансирани, неизпадащи в крайност позиции. Ала видяното и преживяното през изминалата вечер го разубедиха напълно от този подход. Осъзна категорично как срещу хлъзгавия, коварен и неясно какво желаещ противник – навярно пропукване на съвременния модел, заличаване на западното благоденствие, налагане на падение едва ли не до варварството от ранното Средновековие, на хаос, страдание и оскотяване, е необходима непоколебима демонстрация на решителност. Такава като проявената от информирания Джордж, изявената у силния Теодор и несломимата Александра; като у свежия и отзивчив, добричък Стак, и упоритата Беатрис. Именно Беатрис, безкомпромисната Беатрис, която вече на няколко пъти му подаде ръка в настоящия драматичен епизод от съществуването му.

 

Книгата може да бъде закупена от тук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=535



2020-09-21 | Прочетена: 260