Гайтани вежди, снага топола

Къщата на село крие много истории. Зад всяко кьоше, във всеки долап, зад всяка порта. Един ден, докато чистих джамала на горния кат, случайно надзърнах зад тежката дървена врата на одаята. Оттам втренчено ме гледаха очите на овен. Но не какъв да е овен, а овен с тяло на змия. Ще попиташ, читателю, какво е това животно? Истинско произведение на изкуството! Майсторски изработена овчарска гега, образец на пастирската дърворезба. Грабнах гегата и слязох надолу да потърся баба. Исках да ми разкаже повече за тази тъй ценна находка. Била е на моя дядо. Той беше пастир. Той я е получил от своя баща, а той на преди това от неговия. Поколения назад са си предавали гегата от баща на син. 

Поинтересувах се малко повече за пастирската дърворезба. Порових се за вещи, които са останали за идните поколения. Открих няколко примитивни лъжици, два лъжичника (в него се е поставяла лъжицата по време на готвене), няколко овчарски чаши и овчарски геги. Баба цял живот е пазела хурка, измайсторена от нейния баща. 

Научих, че пастирската дърворезба е била широко разпространена сред по-бедното българско население. Безименни овчари изработвали музикални инструменти – гъдулки, гайди, кавали, както и предмети за лична употреба. Поради това изработката им била по-примитивна, но същевременно уникална. 

Много от предметите имали своята украса. Майсторите на пастирската дърворезба издълбавали прекрасни орнаменти, фигури и ажури с помощта само на едно малко ножче. Това бил основният им инструмент – малко ножче и голямо въображение. Фигурите, които преобладавали, издълбани в дървото, били предимно геометрични – ромб, точки, кръг, розетка, кръст, розетка. 

Много народни вярвания били вплетени в резбованите предмети. Символика и мистицизъм лъхат от геометричните мотиви, които овчарите изобразявали. Така, например, елементът „птиче око” – кръгче с точка – служело да пази от болести, змейове, самодиви. 

Разбира се, през годините изображенията загубили своята символика и се запазили като предпочитани фигури, заради естетическата им функция. 

Освен геометрични фигури, в пастирската дърворезба се срещат изображения от животинския свят – змии, птици, костенурки, защото народът вярвал, че те носели щастие и закрила. Ето така дядо ми внесъл „овена” в дома си и вече повече от половин век той пази като страж стопаните на къщата.

Прочетена от 539

Биография
Казвам се Ваня и рисувам светове. Малка част от тези светове поместих през 2021 година в моята първа творческа рожба – стихосбирката „Рисувам мечти”. И наистина рисувам, макар без четка, точно като сезоните.От малка обичам книгите. Обичам да се потапям в историите и да извървявам пътя на героите в тях. Съпреживявам ги и обогатявам въображението си. Първите ми стъпки в прозата ме отведоха и до наградата Първо място за разказ на Национален литературен конкурс "Яна Язова", 2022 г.Силното ми любознание и страстта ми към пътешествията ми открехнаха вратата на катедрата по „Културен туризъм”, където се зароди жаждата ми към нови светове и обогати знанията ми за нашето минало и култура. Във всяко кътче, което преоткривах, виждах по някоя неразказана история. Пред очите ми оживяваха моите бъдещи герои със своите качества и слабости. Така в мен се появи нуждата да разказвам човешки истории, да проследявам съдби - тяхното начало и край, потопени в контекста на нашето историческо минало. Разкривам дълбоко скътаното в душите и чертая с думи пътя на обикновения човек – с неговите болки, радости, трепети и грижи. Нашето далечно минало – битът, препитанието, традиционните български занаяти и възрожденският дух на нашия народ, са в основата на повечето ми разкази. Спокойната пасторална атмосфера на китни балкански градове като Елена, Трявна, Троян, Габрово, Ловеч, както и величието на Родопите и Странджа и сгушените в полите им малки селца, пораждат магията и будят въображението ми. Това са част от местата по нашите земи, които ме вдъхновяват, за да продължавам да разказвам.За първи път прекрачих прага на автентична възрожденска къща преди повече от 10 години, когато съпругът ми ме заведе в прегръдките на Еленския Балкан и стария дом на прадядо му. И жаждата ми за открития се усили. Търсех истории във всяко кьоше, във всяко кътче.Не след дълго, необходимостта ми да изграждам различни образи и възраждам забравени занаяти и традиции върху белите листа, ме потопи в дебрите на прозата. Пътешествията се превърнаха в извор на идеи, знанието в неизчерпаем поток от разкази.Любови, страсти, отдаване и разлъка, потопени в атмосферата на възрожденския и предвъзрожденски български бит... Магия и загадки, мистика и легенди се преплитат, за да изградят запомнящи се образи и разказват техните истории.Историческият контекст на великите събития от периода XVIII-XIX век разкрива и малките човешки истории. Домашният уют на обикновеното българско семейство, отношения между хората, чудните занаятчийски изделия и борбата за по-добър живот в смутни времена намират място в редовете на моите разкази. Мечтая да се превърна за моите читатели в тяхната машина на времето, с която да се връщат назад в нашето славно минало и да съпреживяват моите малки човешки истории, където преплитането на реални личности с измислени герои и легенди предлага на читателя вълнуващи изживявания. Така се роди и първият ми сборник с разкази „Везби в сърцето” – една истинска възрожденска огърлица от 24 маниста, всяко от всяко различно и със свой собствен блясък. Даровитите ръце на нашите майстори –занаятчии и прекрасните им творения описват един далечен и малко позабравен свят. Магията на всеки занаят завладява и връща като с машина на времето в китните възрожденски градчета и създава у читателя представа, че е там.На фона на историческата атмосфера читателите могат да се потопят в любовните трепети на героите. Любовта, такава каквато е била изживявана в онези времена – вълнуваща, нежна, възможна и невъзможна, споделена и несподелена, дори и тайна и дълбоко съкровенаНа 19.04.2023 г. в Ритуална зала на Културен дом „Красно село” в град София се проведе премиерата на сборника. Събитието привлече голям брой гости и книгата беше представена пред пълна зала.От края на 2022 г. имам честта и удоволствието да бъда лице на Фондация „Буквите” и ководеща на организираните от издателството премиери. Щастлива съм, че съм част от семейството на „Буквите” и вървим успешно заедно към публикуване на съвременна българска литература и откриване на талантливи млади автори.Пиша, за да разказвам. Разказвам, за да се помни!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси