Гайтани вежди, снага топола

Скъпи читателю, 

Спомняш ли си разказа ми за бакърените съдове? Българският майстор украсявал готовите изделия с проста и симетрична орнаментика. Употребата на съдовете в бита и тяхната функционалност били много по-важни за бакърджията пред богатството на тяхната украса. 

 Ала не е било така при българските майстори грънчари. Те горели в своя занаят. За тях народът вярвал, че Бог движел ръката им, че трудът не бил достатъчен, ами трябвало майсторът да е бил докоснат от Господа. Свещен занаят, чиято тайна се предавала и оставала в грънчарския род и била ревниво пазена. 

 Огънят и глината били елементите, които свързвали човека още от библейски времена и доближавали грънчарите до силата на създателя. Да владееш земята и да ваеш фигури с пръсти, било присъщо на истински майстори създатели.

 Днес ще Ви разкажа за една по-специфична и различна техника при изрисуването на глинените съдове. Това е сграфито керамиката. През Възраждането тази керамика се поддържала жива от търновските майстори – грънчари. Специалното при този вид украса е, че се изпълнявала в няколко етапа и особеното е, че ефектът ѝ се вижда след изпичането на глината. Първият етап е намазването на целия съд с бяла ангоба, след това все още мократа повърхност се изрисува с растителни и геометрични мотиви с помощта на остра клечка или игла. Съдът се изпича. Накрая се покрива с прозрачни глазури и се връща обратно в огъня. След изпичането естественият цвят на глината се глината. Тази техника е позната още от Средновековието. Внесена е по нашите земи от византийците, а те са я заимствали векове по-рано от Близкия изток.

  През XII –XIII  сграфито керамиката по българските земи се срещала както в царските дворци, така и в домовете на обикновените хора. Мотивите и техниката на сграфито керамика били в такова голямо изобилие, че дори се срещали по стените на помещенията.

 Мотивите в украсата следвали общите традиции на народното изкуство и вярвания и криели дълбока символика. Преобладавали розетки, змии, кръстове, концентрични кръгове, растителни фигури. Народът вярвал в силата на цветовете. Така например болните от „самодивска болест” пиели вода само от зелено крондирче, а магиите можели да се правят само в зелена паница. 
 Чувството за естетика надделявало при майсторите, които владеели тази техника. 

Прочетена от 460

Биография
Казвам се Ваня и рисувам светове. Малка част от тези светове поместих през 2021 година в моята първа творческа рожба – стихосбирката „Рисувам мечти”. И наистина рисувам, макар без четка, точно като сезоните.От малка обичам книгите. Обичам да се потапям в историите и да извървявам пътя на героите в тях. Съпреживявам ги и обогатявам въображението си. Първите ми стъпки в прозата ме отведоха и до наградата Първо място за разказ на Национален литературен конкурс "Яна Язова", 2022 г.Силното ми любознание и страстта ми към пътешествията ми открехнаха вратата на катедрата по „Културен туризъм”, където се зароди жаждата ми към нови светове и обогати знанията ми за нашето минало и култура. Във всяко кътче, което преоткривах, виждах по някоя неразказана история. Пред очите ми оживяваха моите бъдещи герои със своите качества и слабости. Така в мен се появи нуждата да разказвам човешки истории, да проследявам съдби - тяхното начало и край, потопени в контекста на нашето историческо минало. Разкривам дълбоко скътаното в душите и чертая с думи пътя на обикновения човек – с неговите болки, радости, трепети и грижи. Нашето далечно минало – битът, препитанието, традиционните български занаяти и възрожденският дух на нашия народ, са в основата на повечето ми разкази. Спокойната пасторална атмосфера на китни балкански градове като Елена, Трявна, Троян, Габрово, Ловеч, както и величието на Родопите и Странджа и сгушените в полите им малки селца, пораждат магията и будят въображението ми. Това са част от местата по нашите земи, които ме вдъхновяват, за да продължавам да разказвам.За първи път прекрачих прага на автентична възрожденска къща преди повече от 10 години, когато съпругът ми ме заведе в прегръдките на Еленския Балкан и стария дом на прадядо му. И жаждата ми за открития се усили. Търсех истории във всяко кьоше, във всяко кътче.Не след дълго, необходимостта ми да изграждам различни образи и възраждам забравени занаяти и традиции върху белите листа, ме потопи в дебрите на прозата. Пътешествията се превърнаха в извор на идеи, знанието в неизчерпаем поток от разкази.Любови, страсти, отдаване и разлъка, потопени в атмосферата на възрожденския и предвъзрожденски български бит... Магия и загадки, мистика и легенди се преплитат, за да изградят запомнящи се образи и разказват техните истории.Историческият контекст на великите събития от периода XVIII-XIX век разкрива и малките човешки истории. Домашният уют на обикновеното българско семейство, отношения между хората, чудните занаятчийски изделия и борбата за по-добър живот в смутни времена намират място в редовете на моите разкази. Мечтая да се превърна за моите читатели в тяхната машина на времето, с която да се връщат назад в нашето славно минало и да съпреживяват моите малки човешки истории, където преплитането на реални личности с измислени герои и легенди предлага на читателя вълнуващи изживявания. Така се роди и първият ми сборник с разкази „Везби в сърцето” – една истинска възрожденска огърлица от 24 маниста, всяко от всяко различно и със свой собствен блясък. Даровитите ръце на нашите майстори –занаятчии и прекрасните им творения описват един далечен и малко позабравен свят. Магията на всеки занаят завладява и връща като с машина на времето в китните възрожденски градчета и създава у читателя представа, че е там.На фона на историческата атмосфера читателите могат да се потопят в любовните трепети на героите. Любовта, такава каквато е била изживявана в онези времена – вълнуваща, нежна, възможна и невъзможна, споделена и несподелена, дори и тайна и дълбоко съкровенаНа 19.04.2023 г. в Ритуална зала на Културен дом „Красно село” в град София се проведе премиерата на сборника. Събитието привлече голям брой гости и книгата беше представена пред пълна зала.От края на 2022 г. имам честта и удоволствието да бъда лице на Фондация „Буквите” и ководеща на организираните от издателството премиери. Щастлива съм, че съм част от семейството на „Буквите” и вървим успешно заедно към публикуване на съвременна българска литература и откриване на талантливи млади автори.Пиша, за да разказвам. Разказвам, за да се помни!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси