Скъпи Донкихотовци на перото,
Днес ще се запознаем по-отблизо с различните имена на Дулсинея в поетичния път на дон Кихот. Да повторим: продуктът на поезията е стихотворението. Най-бързият начин да го познаем е по наличието на мерена реч. Простичко нали?! Всички ние залитаме по поезията и пишем стихотворения в моменти на голяма тъга и доста по-рядко в моменти на щастие. Затова и образът на дон Кихот е много уместен тук. Той е щастлив (по своему, в лудостта си, във верността на оръженосеца си и в любовния си трепет) в собственото си тъжно съществуване (неосъзнато от него, но добре разбрано по принцип). Затова и придава на своята любима много поетични роли, а ние ще ѝ дадем и имена.
Дулсинея Клаузула (Рима) – съзвучието в края на два или повече стиха. Тя започва от последната ударена сричка (разходка – лодка, изумен – ден), която всъщност, наричаме клаузула. Римите се делят на четири основни вида: мъжка рима – ударена последна сричка от стиха, женска рима – ударена предпоследна сричка от стиха, дактилна рима – ударението е върху третата отзад-напред сричка от стиха и хипердактилна рима – ударената сричка е последвана от три или повече неударени срички. Римата предполага да не е шаблонна (ползвано от всички съзвучие), а да е ненатрапчиво и естествено продължение на мисълта.
Трик на Дулсинея Клаузула - Най-ползвана е мъжката рима. Тя оставя и впечатлението за завършеност в ритмиката, мелодичността и смисловото значение. Другото е теория.
Дулсинея AdSono (Асонанс) – Асонансът е повторение на еднакви гласни в един и/или няколко поредни стиха, но може да бъде и рима, при която имаме съвпадение на ударен гласен звук, но различие в обкръжаващите съгласни. Звученето е подобно и създава впечатление за точност стиха. Също помага при създаването на алюзия за мелодичност. Асонанс е също и рима, в коята след ударената гласна идват нееднакви по звук гласни и съгласни (теб – мен, любов - защо).
Пример 1 (използване на един и същ гласен звук, който придава мелодичност)
Настане вечер. Месец изгрее.
Звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми. Вятър повее.
Балканът пее хайдушка песен.
Пример 2 (използване на асонанс в римата)
Мрачен ден
Изчаках да гледам как охлювът бавно навива
следа по веригата.
За приятел, който така и не дойде.
Обикновената ми любима червена риза
имаше петно от мокра боя.
И това не е единственото ми оплакване.
Тук е мястото да поговорим и за видовете гласни, защото те, освен, че създават сричките, а оттам и римите, живеят със своя вътрешна енергия.
Широки гласни – А, О, Е – създават впечатление за пространственост. Имат отворен характер. А и О създават алюзия за строгост, внушителност и тържественост, докато с Е се презентира мекост, напевност и естествено удължаване (думите с двойно Е – пее, лее, вирее).
Тесни гласни – Ъ, У, И – създават впечатление за затвореност, приключване, край. Те са гласните на тъгата, апатията и болката.
Полугласни, полусъгласни (?!) – Ю, Я, Й, ь – Я и Ю са комбинация от звукове, които имат собствени графеми (за по-лесно и по-бързо изписване на омекотен звук). Й е по-особена буква. Тя отбелязва или меко О (когато е в началото на думата и когато е след гласна), или е следваща на гласна (ай, ей, край, грей, стой, чуй, тъй, критерий) и отнема от широчината на тази гласна. Ь – замества Й при омекотяване на О след съгласна (шофьор, пльосна). Все пак трябва да отбележим, че повечето източници приемат Й и ь като меки съгласни звуци, при които ь няма звукова стойност и служи само за обозначаване на мекостта на предходната му съгласна (кьос).
Трик на Дулсинея AdSono – мелодичността на поетичното ни произведение зависи от гласните, които сме вложили в него. Те загатват и настроението, което искаме да придадем.
Дулсинея AdLittera (Алитерация) – няколкократно повторение на едни и същи съгласни или комбинация то тях. Има основна характеристика за звукоподражание (например, думата `трион` е звукоподражателна на звука, издаван от рязането с този инструмент). Най-често това са комбинации от съгласни, в които дейно участие взима звука Р (все пак при подражаването има всякакви звуци – ЖуЖа – за пчели и други насекоми, ЗВъня – за камбанка, ЦВИля – за речта на кон и много други). Защо наблягам на Р? Защото е един от звуците на страха, на ръмженето, на стреса, на грозното. Може да кажем, че С е свързан със всичко свистящо, съскащо и светещо. Той е сигнален звук. Т, пък, е тракащия звук; звука на действието.
Твърди съгласни – ж, ч, ш и дж са само твърди съгласни.
Всички останали съгласни (б, в, г, д, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц) също са твърди, но последвани от Ю, Я и ь стават меки. Щ е графема на звуковете ШТ и също може да е твърда или мека.
Пример: Гарванът грачи грозно, зловещо…
Трик на Дулсинея AdLittera - Звукоподражанието в поезията е основен инструмент за създаване на допълнителна конотативна среда. То може да дорисува, доопише, доукраси изказа и впечатлението от него.
Дулсинея Консонанса (Дисонанс) – ударените гласни в думата са различни, но следващите ги съгласни и гласни са еднакви (викна – измъкна). Ползваме в краен случай.
И така, скъпи Донкихотовци на перото,
Колкото и да изглежда, че повтаряме някои неща, всъщност, ние надграждаме знания върху тях. Надявам се, че статията ви е била полезна и сте успели да извлечете някои хитрости за себе си.
Прочетена от 469
Когато
научих, че думите са магични цветя, все
по-често се спирах над тях. Кацвах
върху ухаещите им същности и се сдобивах
с вкусният им нектар. Думите се превърнаха
в моя храна и с тях оцелявах по житейските
пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно
здрави, реших да създавам свои светове
в една малка, китна градинка и така се
появиха първите ми творения. Бяха още
неукрепнали и плахи, по детски наивни,
по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех
се от все повече нектар, защото пораствах,
а никой не расте без храна. Градинката
ми трябваше да стане по-голяма и аз
поглъщах думички от обикновените срещи,
от умните разговори, от психологическите
познавачи, от литературните гурута.
Така магичната цветна градина стана
денонощно разцъфтяваща, даваща сила и
стимул. Грижех се за нея с любов и
постоянство - разкрасявах я, плевях я,
поливах я с нови торове. И понеже познавах
моите цветя и знаех как да ги подредя,
започнах да прелитам през чужди градини.
Полетите бяха различни: едни - бързи и
ясни, други - бавни, проницателни и
стилни. Винаги много внимавах, когато
отивах на гости някъде и пренареждах
цветята в градините на другите. Така и
трябваше – в чуждото се пипа леко,
ефирно, нежно, по подобие на собственика,
да не си личи, че някой чужд е подреждал
цветята му. В тези градини засаждах от
моите цветове, но си откъсвах и от
техните. Животът ми се превърна в приказка
за магични моменти и записани думи. И
още работя това – градинар в дворчетата,
в които съм повикана.
На
входа на моя свят съм се подписала като
Lepidopteria,
пеперудената повелителка на магичните
цветя и градините на думите, иначе, в
редакторските табелки на чуждите
градинки ме споменават като Хрисимира
Саръова.