Гайтани вежди, снага топола

Скъпи Донкихотовци на перото,

Днес ще се запознаем по-отблизо с различните имена на Дулсинея в поетичния път на дон Кихот. Да повторим: продуктът на поезията е стихотворението. Най-бързият начин да го познаем е по наличието на мерена реч. Простичко нали?! Всички ние залитаме по поезията и пишем стихотворения в моменти на голяма тъга и доста по-рядко в моменти на щастие. Затова и образът на дон Кихот е много уместен тук. Той е щастлив (по своему, в лудостта си, във верността на оръженосеца си и в любовния си трепет) в собственото си тъжно съществуване (неосъзнато от него, но добре разбрано по принцип). Затова и придава на своята любима много поетични роли, а ние ще ѝ дадем и имена.

Дулсинея Клаузула (Рима) – съзвучието в края на два или повече стиха. Тя започва от последната ударена сричка (разходка – лодка, изумен – ден), която всъщност, наричаме клаузула. Римите се делят на четири основни вида: мъжка рима – ударена последна сричка от стиха, женска рима – ударена предпоследна сричка от стиха, дактилна рима – ударението е върху третата отзад-напред сричка от стиха и хипердактилна рима – ударената сричка е последвана от три или повече неударени срички. Римата предполага да не е шаблонна (ползвано от всички съзвучие), а да е ненатрапчиво и естествено продължение на мисълта.

Трик на Дулсинея Клаузула - Най-ползвана е мъжката рима. Тя оставя и впечатлението за завършеност в ритмиката, мелодичността и смисловото значение. Другото е теория.

Дулсинея AdSono (Асонанс) – Асонансът е повторение на еднакви гласни в един и/или няколко поредни стиха, но може да бъде и рима, при която имаме съвпадение на ударен гласен звук, но различие в обкръжаващите съгласни. Звученето е подобно и създава впечатление за точност стиха. Също помага при създаването на алюзия за мелодичност. Асонанс е също и рима, в коята след ударената гласна идват нееднакви по звук гласни и съгласни (теб – мен, любов - защо).

Пример 1 (използване на един и същ гласен звук, който придава мелодичност)

Настане вечер. Месец изгрее.

Звезди обсипят свода небесен.

Гора зашуми. Вятър повее.

Балканът пее хайдушка песен.

Пример 2 (използване на асонанс в римата)

Мрачен ден

Изчаках да гледам как охлювът бавно навива

следа по веригата.

За приятел, който така и не дойде.

Обикновената ми любима червена риза

имаше петно от мокра боя.

И това не е единственото ми оплакване.

Тук е мястото да  поговорим и за видовете гласни, защото те, освен, че създават сричките, а оттам и римите, живеят със своя вътрешна енергия.

Широки гласни – А, О, Е – създават впечатление за пространственост. Имат отворен характер. А и О създават алюзия за строгост, внушителност и тържественост, докато с Е се презентира мекост, напевност и естествено удължаване (думите с двойно Е – пее, лее, вирее).

Тесни гласни – Ъ, У, И – създават впечатление за затвореност, приключване, край. Те са гласните на тъгата, апатията и болката.

Полугласни, полусъгласни (?!) – Ю, Я, Й, ь  – Я и Ю са комбинация от звукове, които имат собствени графеми (за по-лесно и по-бързо изписване на омекотен звук). Й е по-особена буква. Тя отбелязва или меко О (когато е в началото на думата и когато е след гласна), или е следваща на гласна (ай, ей, край, грей, стой, чуй, тъй, критерий) и отнема от широчината на тази гласна. Ь – замества Й при омекотяване на О след съгласна (шофьор, пльосна). Все пак трябва да отбележим, че повечето източници приемат Й и ь като меки съгласни звуци, при които ь няма звукова стойност и служи само за обозначаване на мекостта на предходната му съгласна (кьос).

Трик на Дулсинея AdSono – мелодичността на поетичното ни произведение зависи от гласните, които сме вложили в него. Те загатват и настроението, което искаме да придадем.

Дулсинея AdLittera (Алитерация) – няколкократно повторение на едни и същи съгласни или комбинация то тях. Има основна характеристика за звукоподражание (например, думата `трион` е звукоподражателна на звука, издаван от рязането с този инструмент). Най-често това са комбинации от съгласни, в които дейно участие взима звука Р (все пак при подражаването има всякакви звуци – ЖуЖа – за пчели и други насекоми, ЗВъня – за камбанка, ЦВИля – за речта на кон и много други). Защо наблягам на Р? Защото е един от звуците на страха, на ръмженето, на стреса, на грозното. Може да кажем, че С е свързан със всичко свистящо, съскащо и светещо. Той е сигнален звук. Т, пък, е тракащия звук; звука на действието.

Твърди съгласни – ж, ч, ш и дж са само твърди съгласни.

Всички останали съгласни (б, в, г, д, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц) също са твърди, но последвани от Ю, Я и ь стават меки. Щ е графема на звуковете ШТ и също може да е твърда или мека.

Пример: Гарванът грачи грозно, зловещо…

Трик на Дулсинея AdLittera - Звукоподражанието в поезията е основен инструмент за създаване на допълнителна конотативна среда. То може да дорисува, доопише, доукраси изказа и впечатлението от него.

Дулсинея Консонанса (Дисонанс) – ударените гласни в думата са различни, но следващите ги съгласни и гласни са еднакви (викна – измъкна). Ползваме в краен случай.

И така, скъпи Донкихотовци на перото,

Колкото и да изглежда, че повтаряме някои неща, всъщност, ние надграждаме знания върху тях. Надявам се, че статията ви е била полезна и сте успели да извлечете някои хитрости за себе си.

Прочетена от 469

Биография
Когато научих, че думите са магични цветя, все по-често се спирах над тях. Кацвах върху ухаещите им същности и се сдобивах с вкусният им нектар. Думите се превърнаха в моя храна и с тях оцелявах по житейските пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно здрави, реших да създавам свои светове в една малка, китна градинка и така се появиха първите ми творения. Бяха още неукрепнали и плахи, по детски наивни, по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех се от все повече нектар, защото пораствах, а никой не расте без храна. Градинката ми трябваше да стане по-голяма и аз поглъщах думички от обикновените срещи, от умните разговори, от психологическите познавачи, от литературните гурута. Така магичната цветна градина стана денонощно разцъфтяваща, даваща сила и стимул. Грижех се за нея с любов и постоянство - разкрасявах я, плевях я, поливах я с нови торове. И понеже познавах моите цветя и знаех как да ги подредя, започнах да прелитам през чужди градини. Полетите бяха различни: едни - бързи и ясни, други - бавни, проницателни и стилни. Винаги много внимавах, когато отивах на гости някъде и пренареждах цветята в градините на другите. Така и трябваше – в чуждото се пипа леко, ефирно, нежно, по подобие на собственика, да не си личи, че някой чужд е подреждал цветята му. В тези градини засаждах от моите цветове, но си откъсвах и от техните. Животът ми се превърна в приказка за магични моменти и записани думи. И още работя това – градинар в дворчетата, в които съм повикана. На входа на моя свят съм се подписала като Lepidopteria, пеперудената повелителка на магичните цветя и градините на думите, иначе, в редакторските табелки на чуждите градинки ме споменават като Хрисимира Саръова.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси