Станислава Славова-Петкова - Една жена разказва

Иван Богданов


1. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

 

Нежеланието да бъда като другите, както казва Петя Дубарова:

„Омръзна ми да бъда все послушна – 

да слушам и мълча, да бъда в час

и само химикалът ми да шушне

по бели листи със мастилен глас.“

Много си фантазирах, ама много. Когато си дете, не ти идва да седнеш да пишеш, защото това си е (няма какво да си кривим душата) едно доста досадно занимание. Затова приказвах ли, приказвах, и така, докато не дойдеше баба ми да ме прибере от занималня, последна, винаги, вечно недописала домашните. А иначе първата ми „творба“ е едно кратко стихче. Бях на гости на другата ми баба и за да не се чуди какво да ме прави цял ден, ми даде една тетрадка, химикалки и изрязани картинки. „Направи си дневник или си измисли някаква история, стихотворение, налепи и картинки, да стане като книжка“. То пък ми стана интересно.

 

2. Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете?

Темите са хората около мен, подочута история, любовта, местата, през които съм пътувала, случили ми се неща. Гледам историите и на мен да са ми интересни, та да не заспят и читателите.

 

3. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете?

Знаех с какво се захващам, баща ми е писател. От трескавото нетърпение да запишеш това, което ти е хрумнало, преди да си го изгубил, защото е звъннал телефонът, през това, че все пак живееш и с други хора, не си сам. После безкрайното количество хартия и мастилена лента за пишещата машина. Моливите и химикалките за писане и редакция. Преписването по три-четири пъти, докато нещо, което ти се е струвало блестяща идея, не ти опротивее до смърт. Комуникацията с издатели, художници, артисти. Подготовката за премиерата. Купчините непродадени книги в къщи.

Времената сега са други, а и аз внимавам повече. Освен това основната ми работа е съвсем различна.

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

Да, във всеки от разказите ми има нещо от реалността. Просто съм го раздухала до невъзможност да се познае веднага. Пък и да стане по-вълнуващо. Всеки е ял палачинки, но ако на трета страница те са предпоставка за гореща любовна авантюра с непознат, хората започват да гледат по-различно на закуската си. Или поне така се надявам.

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

И двете. Имам тетрадка с текстове, които са толкова бездарни, че никога няма да публикувам. Но ми е жал да ги изхвърля – количеството мастило, което ги изпълва, може да ти причини навлажнени очи и треперещи устни.

А от друга страна – заобиколена съм от хора, които пишат много, много по-добре от мен, имат невероятен изказ, богатство на езика, но не искат да публикуват или стигат най-много до пост във Фейсбук. 

 

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?

Чувството на освобождение. Мислите понякога много могат да те притиснат. Щрак, измисляш сюжет, пъхаш ги вътре, пускаш една центрофуга с представител на противоположния пол или малко драматично действие и от сушилнята излиза един хубав неочакван край, а ти си лягаш (най-после) и си спиш спокойно.

 

7. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си?

Да, но щяха да ме бият. Оттогава никакво тълкуване на разказите ми и какво е искал да каже лирическият герой. Кой каквото разбрал, това е. Всеки е свободен да се прибере вкъщи и да си обмисли на спокойствие нещо дали го е развълнувало в разказа ми (о, радост!), или е загубил безвъзвратно пет минути от живота си да ме чете.

 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

Все още не е излязла, но тече подготовка по нея. Участвах в един конкурс на издателство Буквите и спечелих първо място, наградата бе да ми издадат книга. Иначе участвах и в десетина или двадесет други конкурси, от които не излезе нищо. Тъмната страна на писането, така да се каже. Важното е да не се отказваш.

 

9. Каква според Вас е мисията Ви като автор?

С някои разкази да забавлявам хората. С други – да ги карам да се замислят. С трети – да се посмеят (това е най-трудното, да си мислиш, че пишеш смешно, а то да излезе, че не е точно така). Може и някоя страст да събудя, но да бъдем предпазливи в очакванията.

 

10. С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?

Основната ми работа няма нищо общо с писане и литература изобщо. Планирам стоково търсене. Казах ви, никакви допирни точки. Но ми позволява да имам колеги – публика, с които е чест да споделяме идеи и да ги обсъждаме. Малко като в занималнята, само че вече не си говоря сама. Има и други като мен. 

Можете да ме четете или да ми пишете на творческата ми страница във Фейсбук

 @StasiAutor – Разказвачката на истории.

 

Живея в Севлиево, но съм родена и израснала в Ямбол.

Имам бакалавърска степен по математика и информатика от Пловдивския университет и магистърска по информатика от Великотърновския университет.

Няколко години съм била преподавател по информатика, информационни технологии и компютърни архитектури в Националната търговско банкова гимназия и други училища в София.

Публикувала съм научни статии върху сериозните игри, свързани с обучението и опазване на културното наследство.

В момента работя като главен експерт Логистика – Прогнозиране на търсенето в международна компания.

Пиша разкази, публикувани в български издания и блогове.

Трета награда от конкурс „Ирелевант“ на фондация „Буквите“, 2018 г. за най-оригинален герой на разказ. 

Участник в Созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“, издание 2019 г.

Участник в Алманаси „Нова българска литература“ Проза 2019 и Романтика 2020 на фондация „Буквите“.

Първо място от Национална литературна награда „Бианка Габровска“, секция „Проза“, 2019 г., 

Второ място от Десетия Национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, секция „Проза“, 2019г.


2021-03-14 | Прочетена: 201