Лято е!
И въпреки гръмотевичните бури навън, светкавицата на Зевс все по-рядко и се налага да удря в сайта.
Лято е!
Добро време за търсене на нови колумнисти.
Повечето хора, с които съм говорил, се отказват защото не са сигурни дали ще издържат да пишат колонка всяка седмица.
Затова предлагаме нещо по-лесно.
Колонката в сряда ще стане ротационна за лятото.
Ако сте написали някакъв материал, ако искате да кажете нещо на хората, или просто да се пробвате на журналистическото поприще - колонката в сряда е ваша!
Не е важно дали ще напишете още нещо някога. Просто опитайте. Шансът каца веднъж на рамото.
Ако се явят повече кандидати ще освободим и още колонки.
Кой ако не ти и кога ако не сега!
Пишете ни на познатия ви адрес - info@knigite.bg или на който друг се сетите.
Прочетена от 357
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.