Имахме у дома едно доста старо издание на древногръцки митове и легенди. С твърди корици и оригинална лъскава подвързия. Не бях я чел от юноша, само знаех, че си е вкъщи и все отлагах приятното изживяване за по-спокойно време.
Неусетно минаха години. Връщам се веднъж, след месеци отсъствие, вкъщи. Гледам я още на етажерката и едва тогава усещам, че съм наистина у дома. Усмихвам се, не бързам. Имах доста неприятни задължения из коридорите на разни административни сгради. Доста чакане, а по улиците - кал и киша, а аз цял ден си мисля как вечерта ще си взема половин литър вино, ще затопля добре стаята, ще се сгрея хубаво под душа. После, както съм по хавлия, ще си налея чашка и ще разтворя легендите. И ще се почувствам като олимпийско божество.
У дома, изпълнил всичките си ангажименти за момента, далеч от живота, който след няколко дни отново ще ме погълне. И над своето младежко четиво. Това ще да е щастието!
Всичко добре. И пържолката, и виното, и топлината в стаята. На мама й станало тъжно за мен, радва се, че ме вижда. Радва се, че ме вижда и брат ми, разменяме по някоя друга приказка, но вече времето е напреднало. Утре ще се видим като хората, а аз трябва малко да си почина. Лягам си, разтварям книгата... И... това вече е гадно: „История на БКП".
Под подвързията на „Древногръцки легенди и митове" - „История на БКП"!
Тези „митове" ги помня, а не са и толкова интересни. Чувствам се глупаво, глупаво... Толкова ми се крещи, че ми става смешно.
Отивам в стаята на брат ми и с неземно спокоен глас питам: „Какво означава това?"
Гледа ме толкова невинно и объркано, че направо да му повярва човек.
Изражението му сега е точно като лъскавата подвързия, която не отговаря на съдържанието си.
Става ми смешно. И се смея, колкото и криво да ми е, че останаха излъгани очакванията ми.
Човекът после си призна. Имал някаква приятелка - аптекарка. Разменяли си с нея книги, тази много й харесала... И така.
Сладка история, но знае колко държа на книгата. И да не чувствам огорчение. Замаскирал липсата...
Ще ме убие от смях. Смея се, а той ме гледа глупаво, както преди това най-вероятно съм го гледал и аз. Но това поне си му е по-естествено изражение, отколкото онова като лъскава подвързия.
Та за хората - като за книгите. Никога не се знае какво е съдържанието - на човек под изражението и на книгата под подвързията.
Прочетена от 364