Гайтани вежди, снага топола

За книгата на времето

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 Мислех си, че съм вече поне ефрейтор на литературния фронт, че победите не могат да ме просълзят, нито битките - да ме уплашат, че трудностите са ми втора природа, а превземането на следващия хълм - кратко време за отдих, почивка и спокоен сън, не както е било някога - усещане за невероятност.

Мислех си, че нашивките ми са със собствената ми кръв - от рана, която съм получил при забравена вече атака, а белезите, тъй много по мен, вече не ми говорят нищо. Че каквото и да се случи, ще го приема като закономерност и очакван резултат, спокойно и без излишно вълнение.

Мислех така до този четвърти декември, който за мен ще си остане паметна дата.

Развълнувах се. Опомних се - дете на сцената. При това дете, получило неочаквано Оскар. Честно, разтреперих се. Исках да изглежда шеговито как помирисвам книгата, но желанието да го направя беше наистина силно. Знаех, че е истинска, от месеци бях подготвен да я държа в ръцете си. Не ми е дебют. Не съм спечелил някое единствено и много оспорвано литературно отличие. Един от десетките съм.

Но се развълнувах - и то доста повече от други случаи, когато съм държал своя авторска книга, извоювана с труд, с късмет и безкрайно очакване. Тук всичко това беше на главите и раменете на други. И може би точно за това почти до последния момент не си дадох сметка: какво, по дяволите, се случва с мен, какво се случва с всички нас.

Не, не ме разбирайте погрешно - не разбрах. Не го разбирам напълно и сега. Необходими са години, за да бъде оценено обективно, за да бъде анализирано с всичките му подробности и особености. Но и това, което осъзнах, ми беше достатъчно да се почувствам истински жив, част от времето си, със своето значение в него, между други като мен.

Всяко подобно събитие по своему е уникално. Но това е първият алманах - българска проза, във време, в което кибер влиянието разбива пространството и разстоянията губят значение като пречка за среща на трепетни умове. Технологията се явява като джокер на духа, оставя го на първа и единствена позиция. Битовите бариери не се явяват пречка за участие на един и шанс за друг. Така се събра възможно най-доброто от цялата страна, а не от един регион.

Но преди всичко - венец от стремления. Решаващо значение имаше Любовта. Отдадеността към демона на Словото или към самото Слово, което е Бог, което е в някои от нас, в някои между нас. Словото, което ни събра в Буквите и продължи да изисква от нас, докато само застана като любим или любима, след като с него години сме се борили с бита, мечтали сме, дишали сме. И ни рече, че си заслужава този празник. От всекиго поиска сам да избере най-доброто от себе си. И всеки го стори.

За да се събере тази книга с различни разкази, а между тях - написан без букви, между редовете, в белите места между страниците, невписан в съдържанието, уникален разказ - разказът, в който ние сме не авторите, а героите.

Събрали част от съдбите си в една: съдбата на тази книга.

Доближих я до носа си, помирисах хартията - това е ароматът на съдбата...

И го казвам аз, технократът, възхваляващ електронните книги и сигурен, че бъдещето е тяхно.

Или може би именно за това се развълнувах много повече, отколкото очаквах.

Сбърках няколко думи.

Изживях няколко златни мига.

И отново се почувствах герой, литературен герой. Но този път не само свой, а усещането наистина е вълнуващо.

Прочетена от 307

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси