Въпреки, че днес в полицията ми обясняваха, че сме пършива, и едва ли не фалшива фондация. И въпреки, че ние с Камелия сме винаги недоволни - все още нещо може да се направи, и тук можеше да участваме, и прочие, и прочие... все пак през 2009-та Фондация „Буквите" свърши доста работа.
Тук ще ви представя кратък отчет, а по-детайлният очаквайте в новия брой на „Книгите".
Първо - самият сайт. Тази година бяха вкарани много нововъведения, най-вече в отделянето на произведенията в Литературно ателие. За първи път сайтът придоби по предложение на Ина Крейн и постоянни дни за четене /всички почивни дни/. Някога Фондацията почна от сайта, но отдавна сайтът е вече само малка част от фондацията.
Има толкова други неща.
Тази година стартирахме и нов сайт - Книгите.бг и ново списание за българска литература - „Книгите - пространство за българските книги." Успяхме да издаден цели 12 броя, да изясним целите и идеите на списанието и да сформираме доста добър /и кървав/ екип. Но винаги се търсят и нови, свежи попълнения.
Основахме и нов клуб - „Приятели на книгите" - за всички, които обичат да четат и не се срамуват да си го признаят. И докато се лутахме какво точно искаме да представлява клуба, набързо направихме десетина срещи, надлежно документирани със снимков и видео материал. Изчетоха се много стихове, обсъдиха се много автори, изпяха се много песни, завързаха се много запознанства. Празниците отминаха и започваме пак и то доста амбициозно - заповядайте на първата сбирка за 2010 година - на 16.01 в познатото ни „Дискретно кафене".
Не остана назад и издателската дейност. Тази година, освен 35-те книги, които издадохме ще се запомни с две важни неща:
1. В началото на месец май основахме Творчески фонд. Той имаше за задача да финансира нови книги. Първо издадохме Антология Любовна лирика Буквите. С парите от продажбата и /ей има още от нея/ издадохме книгата на Светлана Йонкова - „Змия върху кръста". А в късната есен разкрихме и „Скритите белези" на Северина Самоковлийска.
2. Издадохме Алманах „Нова българска литература" - в два тома - Поезия и Проза. Направихме им страхотни представяния /колко просълзени автори имаше на тях, а и колко познанства станаха/
Продължихме традицията и на Базарите на българската книга. Тази година направихме цели шест в читалище „Н. Хайтов", две в Културен център Люлин и един чак в далечен Пловдив. На амбициозната ни програма ни попречиха изборите, но ела те ни вижте през 2010.
И не на последно място - средно на две седмици имахме премиера или някакво друго събитие, което събираше авторите на живо. Все пак животът не е само зад мониторите.
Та така накратко - малко по мързелувахме през 2009-та. Но само чакайте да видите какво сме намислили за 2010 година!
Прочетена от 447
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.