Нона Ясенова - Никога не ми казвай НЕ!

Иван Богданов

1. Ти си автор на два сравнително успешни романа, но някак си остана встрани от публичното пространство. Коя е Нона Ясенова, освен много красива млада жена?

Това е много интересен въпрос. Последно време дори аз самата все по-често си го задавам. Нона Ясенова е един безнадежден романтик… определено съм от най-безнадеждните романтици, които вярват че дори невъзможното е възможно, стига да го поискаш достатъчно силно и да вярваш, че ще се случи. Обичам да се потапям в различни приключения били те между страниците на книгите или пък обикаляйки красотите на родната страна.

 

2. Родена си в един от най-старите градове в Европа (Провадия). Единственият град, освен София, с три ЖП гари. Разкажи ни нещо да детството си там?

За детството си мога да кажа, че беше наистина безгрижно и изпълнено с магия. Израснала съм сред момчета, с които тичахме боси, катерехме се по дървета и пъти знаци, състезавахме се в различни игри. Именно тези хлапета, с които се забавлявах до залез слънце ме научиха, че никога не трябва да се отказвам.

Спомням си летата, в които рисувахме по асфалта въображаеми къщи, които веднага след дочертаването на последната линия се превръщаха в почти реални, а всяка вечер се надявахме да повали поне мъничко дъжд, за да можем на следващия ден отново да строим нашите въображаеми къщи, или пък писти за състезания… А колкото до ЖП гарите, моят роден дом е непосредствено близо до линията и кой знае колко пъти сме махали и сме се усмихвали на пътуващите, надявам се, че поне един човек сме усмихнали.

 

3. Откога пишеш? И с поезия или проза започна. Разкажи повече за творчеството си извън двата романа.

Първите си опити направих почти веднага след като в първи клас научих всички буквички. Първоначално започнах да пиша проза. Нямаше текстче в любимото „Букварче“, което да не бях продължила. Опитвала съм да пиша и поезия, но като че вдъхновението за нея ме връхлетява в онези дни от живота, когато се чувствам най-тъжна и самотна. Опитвала съм от всичко, но най-много обичам да пиша романи. Влече ме усещането за това да предадеш по-продължителна част от живота на героите.

 

4. Първият ти роман е класически юношески любовен роман, но вторият е вече интересен трилър. Защо реши да смениш стила и какво ново ти даде на теб като автор този роман?

Честно казано – Не знам! Имах нужда да опитам нещо ново, нещо, което ще е неочаквано, както за мен самата, така и за читателите. Исках да имам възможност да достигна по-широка аудитория, тъй като не всеки си пада по любовните романи. Да си призная често като читател… в самото начало на моята читателска кариера, аз изобщо не обичах да чета любовни романи. Отчасти това е и причината да започна да пиша „Заличена“.

Романът ми показа, че стига да вярвам достатъчно силно в себе си мога да постигна всичко, което си наумя. Гордея се с това, което постигнах, но естествено занапред ще се постарая двойно повече. Обичам да се предизвиквам с нови стилове, за да изненадам не само себе си, но и всички останали. Харесва ми идеята да се представя като автор в няколко различни жанра.

 

5. Имаш ли любими автори, от които си се учила в писането?

Разбира се имам любими автори, но не бих казала, че съм се учила от тях, а че съм се вдъхновила от тях в създаването на моите собствени произведения. Аз съм на мнението, че нищо свързано със създаването на роман, приказка, разказ, стихотворение, като цяло каквато и да е творба не може да се научи, трябва да го почувстваш първо в себе си.

 

6. Дарбата – благословия или проклятие?

Определено е и двете. В половината от времето благословия, защото чрез нея мога да създам безброй светове, в които мога да потопя не само себе си, но и читателите си. А в останалата част от времето е едно малко проклятие. Може би ще се зачудите защо?  Отговорът е много прост, когато ѝ се отдам напълно изключвам останалия свят, изолирам се от всичко и всички, което не е много добре, но какво да се прави… Понякога има такива моменти, когато следваш повика на сърцето си.

 

7. Използваш ли реални прототипи и най-вече – описваш ли съществуващи места в романите си?

Във всеки един от героите си съм вложила по частица от себе си или мой близък, за да им дам щипка реалност. Местата, за които пиша в повечето случаи са измислени от мен, но може да се случи и да спомена някое реално място, което съм посетила, случайно или с цел.

 

8. Имаш ли домашни любимци?

В родния ми град имам котка на име Самсън и кученце Тоби, но те са по-скоро семейно притежание. Но много, много мечтая да имам немска овчарка, която всяка вечер да заспива в моите крака и в тези на любимия.

 

9. Какви други таланти имаш, освен писането?

Ами като по-малка в Провадия почти нямаше концерт, на който да не пея. Та, може да се каже, че имам и певчески талант, въпреки че последно време е похванал прах и май само под душа или в колата се проявява. С друго не мога да се похваля, но аз и за това съм благодарна.

О, за малко да забравя! Математиката брои ли се за талант? Ако е така, то имам и още един талант – математиката. 

 

10. Родена си в малък град, живяла си в София, сега пак си в малко градче. Къде се чувстваш по-добре?

Чувствам се най-добре там, където е човекът, който е в сърцето ми. Но определено, от като се преместихме в Смилян, се чувствам отлично. Като претегля плюсовете и минусите, определено преобладават положителните предимства. Тук всичко е толкова спокойно, никой за никъде не бърза, хората са усмихната, а атмосферата толкова зареждаща. Обичам както Провадия, така и София – и там се чувствам добре, но нищо не може да се сравни с това да излезеш посред нощ на терасата, да погледнеш към небето и да го видиш обсипано със звезди и да свети единствено луната, която като в приказка да осветява двора.

 

11. Мисля, че книгите ти са насочени към младите читатели, с какво биха се харесали на по-зрелите? Дали биха допаднали и на хората, които четат по-сериозна литература?

Мисля че със „Заличена“ успях или поне опитах да се насоча към по-широк кръг от хора. Определено не е в графа сериозна литература, но пък ако човекът отсреща обича вкуса на мистериите, може да бъде сигурен, че ще открие поне една такава в нея.

 

12. Ти си красива жена. Мислиш ли, че това помага, за да се продават книгите ти?

Определено външният вид помага, той е като втора корица на самата книга. Много често хората си купуват книга именно заради корицата, а ако я предлага и привлекателна личност, това са си два плюса още в самото начало.

 

13. Какво ново да очакват от теб нашите читатели?

Подготвям нещо коренно различно и от „Спри да ми казва Не“, и от „Заличена“. Поставила съм си малко предизвикателство с новия роман, който пиша и се надявам той да е още по-добър от предишните два, но това само времето ще го покаже. Не искам да издавам много, за да не разваля изненадата, за това ще кажа единствено, че е нещо наистина различно и неочаквано, както за мен самата, така и за всички останали.

 

Имало едно време в най-стария град в Европа... Е, добре де, може би в едно не толкова далечно време, появи се едно зверче... Палаво и игриво, вечно търсещо беля... Катереше се по огради и дървета заедно със своите другарчета. По цял ден тичаха напред-назад и с въображението си прекосяваха различни светове.

Измина се немного време и зверчето взе, че се кротна, но мечтите му бяха все така големи... Мечти, които започна да сънува, мечти, които започна да записва... Мечта след мечта, лист след лист, тя събираше своите творения в малки тефтерчета. Влюбена в света на книгите, тя реши да създаде и свои книги... Книги, в които да опише всичко онова, за което мечтаеше, което сънуваше... И така това зверче се превърна в млада дама с надеждата, че един ден някъде там, в света, едно зверче също като нея ще прочете историите ѝ. 

Може би се чудите откъде знам тази история... Малкото зверче бях аз и в душата си все още съм, просто съм малко пораснала и мечтата ми не е просто мечта, а е на път да се превърне в реалност...




2021-01-27 | Прочетена: 519