Прeдстaвяме Ви

Писането е дизайнерска дрога

Богдана Калъчева

1.    Промени ли те първата ти книга?

Нямам представа. Предполагам, че да, но не знам колко и в каква посока. Човек обикновено е сред последните, който осъзнава промяната у себе си. Околните я виждат много по-рано. Вероятно промяна има, дори се надявам да има, но още повече се надявам да е в положителна посока.

2.    Продължават ли да те вълнуват същите проблеми?

Разбира се. Като цяло нямам невъзможни очаквания от връстниците си, но имам невъзможна вяра в младите хора. Първата ми книга искаше да даде на младите хора малко повече поводи да са любопитни, защото вярвам, че любопитството движи света. Любопитството е в основата на бунта, на революцията, на движението напред. Освен това вярвам, че когато познаваш миналото си, познаваш и бъдещето си, или поне имаш много по-качествени инструменти и оръжия, с които да го построиш или да си го отвоюваш.

3.    Има ли събития и емоции, за които все още не намираш точните думи?

Естествено. Има неща, за които искам да пиша (не да говоря, а именно да пиша, защото съм установила, че пишейки, съм много по-откровена и точна), но не мога. Не защото нямам думите. Просто се иска много повече откровение, от това, на което съм способна на този етап. Иска се смелост или дори малко лудост. Каквото и да е, засега все още го нямам.
Така че да – има събития, за които все още търся не точно думите, а смелост да ги споделя и опиша. Емоциите са бял кахър. Номерът е в откровението за събитията, които са те формирали, изкривили, счупили. Всеки има такива в тайните чекмеджета на ума си и ги вади само когато наоколо няма никого.
Знам, че ще успея. Стъпила съм на тепиха, надянала съм ръкавиците и протекторите.

4.    Пристрастява ли писането?

И още как! Писането е дизайнерска дрога. Струва скъпо и не всеки може да си го позволи. Инвестицията е сериозна и дългогодишна. Не, не говоря за парите, които струва издаването на една книга. Говоря за самия процес на писане. За трупането на запас от думи в ума, за трупането на емоции, на познание, ако щете. Това отнема години и години. Да станеш грамотен, във всички възможни нюанси на тази дума. Защото да – грамотността е важна, във всяко едно отношение. От познанието къде да сложиш запетая и пълен член, до познанието как да опишеш депресията или любовта без да си ги изпитал. Грамотността да умееш да се поставиш на мястото на всеки. Основополагаща е! Но когато обуздаеш и яхнеш този ат, можеш да отидеш където пожелаеш.
Да, писането пристрастява. И като всяка дрога, може да убива. Писането създава светове и вселени. Веднъж откриеш ли това, няма откачане от него!

5.    Върху какви творчески проекти работиш в момента?

Труден въпрос. Не умея да се съсредоточавам само върху едно нещо, върху един проект. Аз и върху един човек не мога да се съсредоточавам, но това е друга тема. Не, нямам предвид това, което току-що си помислихте. В живота съм строго моногамна. В писането нямам такива претенции.
Работя върху една историческа сага за последните дни на Видинското царство в края на ХІV век. Работя върху роман за една съвременна млада дама, сериозно затънала в тушове за татуировки и проблеми. Работя и върху евентуално продължение на фентъзито „Седмият ангел”. Освен това имам още над 30 файла с идеи, които ме зоват като малки демони. Така че не страдам от липса на вдъхновение. Виж, времето е друга работа.

6.    По-близо ли си до целите си (в личен и професионален план) в сравнение със същия период от предходната година?

Не знам. В личен план като че ли дори се отдалечавам от целите си на моменти, може би защото имат много малко общо с писането. Писането отнема от времето, което ми се иска да дам на децата и семейството си, на приятели. Отнема от съня ми. Отнема от деня и нощта ми. Отнема от времето ми за реални преживявания в живия живот.
В професионален план обаче май дори надскочих първоначалните си цели. Не вярвах, че ще издам книга. Толкова много не вярвах, че дори не го и мечтаех като че ли. Но се случи. После се случи още една. Предстоят други.

 

Прочетена от 2178

Биография

Казвам се Валентина Вълчева.
По образование и призвание – библиотекар, но през годините съм била също така учител в детска градина и начално училище, колкото да открия, че въобще не ми е призвание, продавач в бутик, консултант в автосалон, дори шивачка. Обвинявали са ме и в други неща, но нямат доказателства.
От Видин съм, но не съвсем. В различни периоди от живота си съм била също така от партизанското село Макреш и не толкова партизанското Цар Шишманово – и в двете все още имам солидно впито коренче, – от Велико Търново, където за едната бройка не се омъжих, и за половин година от Пловдив, където не ме сполетя никакво бедствие като предходните. Това – по адресна регистрация. По душа и сърце съм от всяко кътче на родната Вселена, плюс още няколко в добавка.
И като казах „партизанско”… Случайно или не, но за библиотекар официално си взех държавния изпит не на коя да е дата, а точно на 09.09.1999 г. Карма!
Работя в библиотека, живея в библиотека и някой ден, след смъртта ми, вероятно духът ми ще обитава пак библиотека.
А пиша отпреди да се родя сякаш. Нямам представа кога и как съм се влюбила в писането, но май първо се влюбих в момче, за което исках да пиша, просто защото нямаше сила, която да ме накара да му призная, че го харесвам. От позицията на времето мога да твърдя, че е хубаво, че тази любовна история си остана само между мен и една тетрадка. Ако не друго, поне приключи доста безболезнено, което в реалността е проблем. Както пише Ане Франк в дневника си, „хартията е по-търпелива от хората”.
Пиша, защото всъщност това е родният ми език. По-присъщият ми начин на изразяване, на комуникация с другите живи същества. Не умея да говоря добре, даже никак, но смея да се надявам, че пиша добре или поне по-добре, отколкото говоря.
Имам две издадени книги, които нямат нищо общо помежду си.
„И будителите били хора” се появи някак без да съм имала намерение да я пиша. Достатъчно се оказа обаче да ми подхвърлят идеята. Надявам се и вярвам, че се получи добре.
„Седмият ангел” беше нещо като спасение в тежък момент. Нея имах намерение да я напиша, исках да я напиша, но нямах намерение да я издавам. До един момент. После реших все пак да опитам и то взе, че се получи. Все още част от мен е на мнение, че може би трябваше да си остане в архива, но може би е просто ревност.
Именно със „Седмият ангел” през 2015 г. се явих ей така – да видя какво ще стане – в телевизионния конкурс „Ръкописът” на БНТ 1. Беше приключение и ценен опит. И което всъщност е най-ценното – запознах се с много себеподобни. Писането се оказа занимание не чак толкова самотно, дори напротив. Но знаете ли коя е най-голямата му сила? Държи ме сравнително нормална. Не знам защо, но съм убедена, че светът няма да понесе НЕпишеща моя версия.
Ще видим!

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси