Гайтани вежди, снага топола

Проливай кръв и всекиму секира

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Самият отвори вратата със шут:

- Тази Юда не искам да я виждам повече! Толкова и помагахме, толкова я рекламирахме, по всички наши представяния я водихме, а и с колко хора се скарахме заради нея... А, тя!

Иван и Богданов скочиха:

- Недей с лошо, де! Момичето не е обещало да издава само при нас. Виж писало е на гърба, че е буквичка...

- Да издава където си иска - прогърмя гласът на Самият - Но да не ползва зад гърба ни хора, с които аз, Самият, съм я запознал!

Иван и Богданов благоразумно замълчаха.

- Няма ненаказано добро! - промърмори Самият и седна на масата. - Пиши я там в списъка на неблагодарните автори, номер сто и кой беше... А, и дай и на някого колонката. Като не иска да работи с нас, няма да ни ползва като рекламна площадка.

Богданов си записа.

- И Травелер помоли да го пуснем малко в творческа отпуска, уморил се от колонки - добави тихо Иван

- Явно ще трябва да пуснем вече тримата минали последния кастинг - каза Богданов - стига са писали колонки на сухо...

- Това го решихме значи - каза успокоен вече Самият. - А какво правим с това чатене, което те наричат отзиви?

- Богданов има някакво софтуерно решение - започна Иван.

- Човешки проблеми не се решават със софтуер - прекъсна го Самият - но дай да чуем все пак.

- Те така или иначе няма да спрат да си общуват - започна Богданов. - Ясно е, че са затова в сайта. Но активните са 40-50, а дневно четат над три хиляди, които не се интересуват от това. Затова предлагам да въведем „лични отзиви".

- Това нещо като лични бележки ли е - попита Иван?

- Не, пак са си отзиви, излизат си в същия списък. Но ги виждат само авторът на отзива и авторът на произведението. Така могат да си чатят до откат, няма да претоварят сайта. А който е влязъл да се наслади на литературата, няма да се затормозява с подобна плява.

- Това ще се плаща - удари по масата Самият - те без това свикнаха всичко да им е безплатно, още малко и кафе ще искат да им сервираме сутрин!

- Ами то при тия едрогърди мацки от Фондацията, колко му е... - започна Иван, но Самият го сряза с поглед.

- Но това няма ли да откаже хората, които пишат сериозно отзиви. Все пак не всеки може... - вметна Богданов

- На тях ще им предоставим безплатен достъп. Тъкмо да се види коя линия толерираме - отсече Самият. И добави: - Има резон в идеята ти, ще я пуснем тестово. От кога почваме?

- От утре естествено, няма за какво да чакаме повече, то иначе по празниците сайта ще се напълни с отзиви от типа - „и да ми се обадиш на скайпа като влезеш" - предложи Богданов.

- Добре, почваме - съгласи се Самият. А на Торлашки му предпиши един месец читателски статус, тъкмо ще му стигне да изчете правилата на сайта.

- Той с това трябваше да почне... - мърмореше Богданов докато си записваше.

- А кой ще дебне кои отзиви са лични и кои не - сети се Иван?

- То е ясно - ние тримата! Вземи наточи секирата - заповяда Самият.

Иван кимна.

- Май свършихме - каза Богданов - я да идем да пийнем по една. - Ама Шуменско - каза Иван. - Е нали бира ще пием де, защо изобщо питаш - се сепна Самият.

Тримата тръгнаха към близката бирария, пеейки си нестройно, на три гласа:

 

„Проливай кръв и Бог ще те възпява,

ако загазиш - ще те защитава, 

пални цигара, обърни таз бира,

проливай кръв и всекиму секира!"

Прочетена от 486

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси