Гайтани вежди, снага топола

За бездомниците в изкуството и бездомното изкуство

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 

Миналата седмица имах необикновено пътуване. До Брюксел. До Европарламента. Впечатляващите неща - стотици, навярно с години ще има да черпя от извора им - и вдъхновение, и провокации за размисли. А за едно от най-силните между тях - това в тази колонка, навярно ще пиша още много.

Експозиция от скулптури на бездомници. В естествен ръст, невероятно реалистични. Седнал на пейка бездомник. Просещ бездомник. Пиян бездомник. Излегнал се бездомник. И това е в един от широките кулоари на Европарламента. Мотив, който прави реалността отблъскваща, тук разкрасява. Защото е изкуство!

Всъщност, точно този реалистичен, най-суров мотив, изглежда, е на мястото си.

Проблемът с бездомниците е много сериозен. Експозицията е там, за да напомня непрестанно, че го има. Внесъл е света им в другия свят: на решенията.

Фигурите са като живи: такива, каквито се реят из улиците. Печалната истина не е спестена. Цялата експозиция аз самият видях като роман. С няколко сюжетни линии, по една за всяка от фигурите. С възходите и паденията, със стремежите и  слънчевите дни пред тях. И малко преди постигането: техният крах.

Но неочаквано, макар и логично, дълбоко в мен и доста гласовито се обади дяволът ми:

"Колко ли струва това?"

Навярно много. Тъй като информацията, която поех за няколко часа и без друго беше твърде много и в повечко, отколкото умът ми беше способен да обработи, не попитах от какъв материал са.  Медни или бронзови или поне такова беше покритието им, но при всички случаи една подобна колекция не струва малко, а и мястото, на което се намира, навярно вдига десетократно цената им.

Не е ли по-добре да се нахранят живите двойници на тези фигури? Да се настанят някъде за кратко, за да се почувстват хора?

Не е ли лицемерие да се прави красиво от грозното и в същия момент това грозно, което вдъхновява творците и краси, и без друго далеч по-красивия живот на другите, да се изтъква като проблем?

Не е ли по-добре дори единично да се реши проблемът, като се дадат парите на изобразените бездомници, вместо за материали и на твореца, скъпото място в европарламента да се използва за друго, а спестените средства пак да са за бездомниците?

Защо от тях се прави изкуство? Нужно ли е някому?

 

Е, нужно е! Казвам го на дявола си! Едни бездомници ще си отидат, други ще дойдат. Ако се нахранят или настанят някъде, ще забравят своята печал. За малко. А фигурите им ще си останат, както ще остане проблемът им. До решението му - нека напомнят. Нека да изглеждат красиво дори в своята грозота, в своята печал. И да напомнят също, че освен грозотата и печалта, във всеки човешки живот има стойност, всеки един може да се превърне в изкуство.

И ако някой осмисля мъките им, е всъщност, по един немислим за прототипите начин, непознат за тях творец, който превръща тези мъки в едно затрогване към хора, които могат - стъпка по стъпка, да направят нещо... И в бъдеще тези мъки да са по-малко.

Тук е моментът да се преклоня пред мъдростта на тези хора, които са решили да я има тази експозиция. Такава, каквато е. Там, където е. Тези, които са инвестирали в нея, тези, по чиято идея е създадена.

Защото, да се създаде от един нерешим все още проблем изкуство, е преди всичко проява на воля този проблем да бъде някога разрешен.

И може би тази колонка щеше да бъде излишна, нямаше изобщо да бъде написана, ако у нас не беше масова заблудата, че средствата за изкуство /най-вече за книги/ са хвърлени на вятъра пари, за да начешат нечие Его, част от суетата и гоненето на вятъра. И същите тези средства биха били по-полезни на по-нуждаещи се.

Мъдрите хора знаят, че не е така. И с действията си го доказват.

По-добре е да има бездомници в изкуството, отколкото изкуството да е бездомно.

 

Прочетена от 363

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси