Гайтани вежди, снага топола

В навечерието на 24 май.... Аз съм учител в България

Нели Господинова

Поредица: ""

 

(по есето на  Джон У. Шлатър: „ Аз съм учител")

 

Аз съм учител в България.

Бих искала да бъда на много места по света, но съм здраво закотвена тук със своята скромна заплата и затова пътувам само мислено.

Аз не съм Езоп или Ханс Кристиан Андерсен. Не разкривам истината чрез безбройни басни и приказки. На хората им омръзна  да слушат приказки и басни.

Аз  не съм Мари Мак Клеод Бътюн, която строи голям колеж за своя народ. В България има много просторни и големи училища. В тях няма „оранжеви щайги", а истински чинове. Само че в малките села и градчета, тези училища са  полупразни, защото децата и родителите им  мигрират там, където има работа. Селата обезлюдяха и опустяха, а някои училища вече не отварят врати...

Моите първи ученици... Те  са вече на 30... Присъствала съм на сватби, кръщенета и изпращане  зад граница... Да. Голяма част от тях не остават в България. Скамейките на техните чинове отдавна са празни...

А аз? Аз се боря ежедневно, мирно и тихо, стачкувайки, пишейки лозунги, справки  и стихове. Аз съм учител в България..  Боря се като Бел Кауфман "Нагоре по стълбата.." Попълвам всеки ден  декларации, подписвам се на заповеди, оформям портоколи, правя списъци, статистики, водя отсъствия и присъствия, обобшения, обучавам се допълнително в курсове, правя разпределения и се самосезирам при неизпълнението им, протоколи, главни книги, съвети, методически обединения, семинари... стъпка след стъпка, стълбата води в море от бумажтина.

Понякога, в един ден ми се е налагало да бъда актьор, психолог, манипулатор, журналист, сестра и лекар, треньор и играч, търсач на изгубени вещи, шивач,  заместник родител, водач, защитник, следовател, съветник или  просто приятел...             

Обучена съм на много неща.и все още се уча, но най-вече  на това как да  не спираме да се учим през целия си живот. 

„Аз съм парадокс. Говоря най-силно, когато слушам най-внимателно"... и много, много тихо, когато искам да ме чуят всички. Забравям лесно обидите и прощавам, макар че на мен няма кой да прости....

Лекарят се грижи за физическото здраве, но защо подценяваме  духовното здраве, за което се грижи учителят.

Архитектът строи вековни монументи и сгради грижливо, но само върху здрави терени. Учителят изгражда постепено, с любов  и постоянство своята творба, но не може сложи класификация: от това нищо не става... В замяна на това най-палавите и най-трудните деца са тези, които дълго помнят своите учители.

„Е, аз съм воин. Всекидневно водя битки с надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но  имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедима."

И така... аз съм учител...

„Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата на човечеството"...  Сократ, Букър Т. Уошигтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън,  Берон, Климент Охридски, Лио Баскаля,  Мойсей и Исус...

Днес, в навечерието на Празника на Светите учители Кирил и Методий, знам, че  „ ...съм всички онези учители, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици."

И тъй като съм  учител не къде да е, а в България, на мен се пада голямата чест да градя  нейното бъдеще, защото съм здраво закотвена тук...

Прочетена от 548

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси