За издаването


Как и колко се плаща на автора?

Иван Богданов | 2013-01-03


Къде са тия прословути милиони?

 

Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"

 

Официалното определение в Закона за авторски и сродните им права, чл. 47,  гласи следното:

1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;

2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;

4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;

Т.е. както се вижда, общата сума зависи от тиража. Допълвам - от продадения тираж, както е реалната практика.

Всъщност в България се практикува по следния начин - от полагащата сума на автора се изплаща аванс /до 50%/, а останалите пари се изплащат след продажби.

Ще кажете оживено - "ами аз две години го писах тоя роман, а вие сега искате да ми платите толкова малко". Тук ви препоръчвам една статия "Цената на книгата", в която са показани разходите по издаването на една книга. В най-общия случай писателят предлага необработена суровина - за да се обработи и създаде продаваем продукт се искат много човекоресурси и средства. И както добре се вижда от статията - основните пари остават в продавачите.

Да се върнем пак към препъникамъка  - продаваемите тиражи. Той, издателят може да има много розови виждания и да реши да издава и в хилядни тиражи, но реалността го блъска жестоко още след първите посещения в книжарниците - „ами добре, дай там 3 бройки да опитаме, ще ти се обадим ако върви. Ама  я рекламирай добре книгата, че тук са над 15 000 заглавия, някой ако не знае, че я има само случайно може да си я купи." Реалностите в България са, че нерекламирана книга на непознат автор се продава около 300 тираж в продължение на 2-3 години.

Има ли решение този проблем. Има - това е масирана реклама, ПР, обяви във вестници и прочие - все неща, които струват доста пари. Тия пари естествено се калкулират в стойността на книгата и цената и почва да гони цената и в злато.

Какво може да се направи без пари? Ами много неща, основно както пише в „Дванадесетте стола" - „Спасението на давещите е в ръцете на самите давещи". Това означава под вещото ръководство на издателя, автора да не витае в облаците или да стои затворен в  „кулата от слонова кост", а да се хване яко, да носи постоянно книжки в себе си, да пише на всичките си познати по блогове, социални мрежи, сайтове и прочие.

„Ама как така, мен ще ме е срам, то изкуството не е за продажба" - това е тема на друг разговор. За великата роля на арттерапията в съвременното отчуждено общество съм писал много. Тази статия визира авторите, които имат професионално отношение към творчеството си.

Продава ли известността в Интернет - да, много продава. Христоматийният пример, как на Коледния панаир 2006-та продадохме срещу щанда на Уикенд, за един час 96 книги на Цефулес, и накрая чак Недялко Йорданов дойде да си купи е само едно на ръка. Но сме постигали продажби средно на 100 книги на премиера на известни в нета личности като Валентин Йорданов и прочие.

И след като сте изчели всичкото това писане, си задаване съвсем резонния въпрос - и добре де, трябва ли да обикалям да се моля по издателства, като явно аз ще си продавам основно книгата на базата на лични контакти. В тоя миг вече сте стъпили на пътеката на успеха.  Първата крачка по нея е да се превърнете от автор в инвеститор. Тогава не говорим за 15%, а за обща печалба в разликата между  вложените и получените средства. Но това е тема за следваща статия. Тази статия е за случаите, когато издателството ви финансира книгата.


2013-01-03 | Прочетена: 2089