Гайтани вежди, снага топола

451 по Фаренхайт (температурата при която хартията гори)

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

„Само така с пиратите" - казва си Явор Колев, гледайки на кинокадри как нацисти горят книги.

 

Вероятно всички помните незабравимия роман на Рей Бредбъри. Роман, за едно общество в което книгите се преследват, а хората си прекарват времето, гледайки безкрайни реалитита и всяко свободно слово е забранено.

Когато книгата излиза през 1954 г. е обявена за една мрачна антиутопия, която никога няма да се сбъдне. Всъщност, така са говорили и за друга велика книга „1984" на Оруел. Днес, близо петдесет години по-късно, вече живеем в света на Оруел. Не само заради безкрайните „Биг брадър"-и по телевизията. А заради цялата полицейщина и следене /не четете тази статия, подслушването на интернет е легално!/. Не ми се иска да живеем и в света на Бредбъри...

В този сайт не се занимаваме с политика. Но политиката сама ни намери. За всички, които покрай вчерашния Юнски базар на книгата са пропуснали новините - само ден, след като интернет медиите бяха обявени за равни на другите, в опит да им се запуши устата, Рицарят на книгата за 2010 Явор Колев направи най-големия удар в живота си. Не, не е открил хиляди нелегални дискове на Пайнър, нито голяма контрабандна пратка наркотици. Не си мислете и за мафия и каквото там се сетите. Вчера бе открит  и унищожен сървърът, на който се намираше библиотеката „Chitnaka.info".

Да, вчера бяха изгорени хиляди книги. Без съд и присъда. Ще кажете - ама те са нелегални, нарушават закона, носят загуба на издателствата...  И, теоретически, ще бъдете прави. Но всъщност цялата акция е един отчаян опит на Асоциация „Българска книга" и няколко издателства да се задържат на пазара. Защото на този сървър нямаше само „нелегални книги" /колко бързо ни връща в едно минало.../. Този сървър, в голямата си част беше подобен на Буквите и много автори качваха сами своите произведения.

Това не е и борбата на хартиената срещу електронната книга. Това е отчаян опит на некадърната част на издателската индустрия да се задържи на пазара. Защото с тези методи отдавна не се продават книги. Защото времената са други.

Аз, като издател, би трябвало снощи да дам банкет по случая, още повече, че ние се опитваме да развиваме легална възможност за продажби на е-книги. След като нелегалната ни конкуренция е затворена, сега продажбите ще фръкнат до небесата.

НЕ, НЯМА!!! Защото Интернет продава най-добре. Това се видя добре и снощи, когато хартиената версия на безплатна е-книга се продаваше учудващо добре. Защото просто времената са други и повече хора четат Фейсбук, отколкото вестници.

Не знам дали сте запознати с „Антикризисната програма" на Асоциация "Българска книга". В общи линии се състои от две точки:

 

1. Държавата изкупува всички наши залежали книги и ги дава на библиотеките.

2. Държавата инициира серия инициативи, които да повишат интереса към четенето сред младите.

 

Вчера беше изпълнена втора точка. Беше затворена безплатната интернет библиотека. Библиотека, която съществуваше не с помощта на държавата, а въпреки нея. Библиотека, в която ежедневно четяха много тинейджъри.

Днес вече я няма. Децата трескаво продават скритата си дрога, за да могат да си купят книги и запълнят нарастващия наркотичен глад в тях.

На кой в държавата му трябва интелигентна част от населението?

 

 „Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм комунист.
После 
дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих 
за тях, защото не съм синдикалист.
После 
дойдоха за евреите
и аз не се застъпих 
за тях, защо не съм евреин.
После 
дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който 
да се застъпва.
- пастор Мартин Нимюлер, преживял нацистките гонения"

 

Не се изненадвайте, ако близките дни ги няма и Буквите.

 

П.С. При каква температура гори Интернет?

Прочетена от 591

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси