Гайтани вежди, снага топола

Остарял ли е наистина Вазов

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Поредица: ""

 

Робът се превръща в свободен човек, когато премине през бунта на мисълта. Робството на примирението и страха е най-страшното за човешката личност. Пробуждането на роба и осмислянето му като достоен човек, който сам определя съдбата си, се заплаща с пиянството на един народ и живота на най-светлите му личности, станали курбан за свободата на другите.

Остаряло ли  ви звучи? Това са част от идейните послания на романа "Под игото". Онази творба, която някои критици и преподаватели в университети наричат ненужна, демоде и неразбираема. Ако това е остаряло и неразбираемо, значи ние не живеем, а съществуваме. Остарял ли е Шекспир, Омир, Есхил? Допустимо ли е само защото някои думи в текста са станали архаизми, той да бъде анатемосан и предложен за забрава?

Нашето отношение към миналото е всъщност отношение към бъдещето. Уроците на романа „Под игото" могат да бъдат не само полезни днес, те са нужни. Светът на творбата е необятна вселена, дълбок и цветен свят, в който става въпрос не само за националния бунт и освобождение, а множество актуални въпроси на нашето съвремие.

Предателство, приятелство, надбягване със Съдбата, любов и омраза, ревност и предразсъдъци, вярност към род и семейство, възпитание и образование. Първият български роман не е само панорама на живота на българите в навечерието на Априлското въстание. Той всъщност е панорама на живота на българина въобще.

Ако Вазовата творба е остаряла и неактуална, защо и днес единствените, които протестират, са лудите?

Прочетена от 509

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси