Прeдстaвяме Ви


Книжарница "Български книжици" - сторжер на българската книга

Иван Богданов | 2009-11-01


След като разгледахме двете крайности - големите като хипермаркети книжарници и малките оцелeли квартални книжарнички  „Зад ъгъла",  ще ви разкажем за една истинска книжарница.

Тя няма гордите 300 квадрата, но е достатъчно голяма да събере над 14 500 заглавия. Вярно, книгите са натрупани една над друга, но книжната археология и „нещотърсачество" е толкова интересно занимание.  Управителката Бистра Шокарова все още разказва оня случай, как след цял ден търсене от екипа на една книга, някакъв клиент успял да я намери и да си я купи.

Но да започнем отначало. Книжарница  „Български книжици" се намира на прословутата градинка на Кристал. Не е особено голяма - около 50 квадратни метра, и това е наложило специфично подреждане. Книгите са разположени по рафтове на стените, на централната колона, на щанда около нея, под щанда, на специфични подвижни колички, на пода около рафтовете, от пода до тавана на двата специфични обелиска на вратата на склада и офиса и...  а, да и на витрината.  Както казахме по-горе - над 14 500 заглавия.

Това е може би единствената книжарница в София, където книгите са разделени не на български и чужди автори, на повече и по-малко продаваеми, не по хилядите варианти познати ни от другите книжарници, а представете си - по Раздели! Всъщност, както би трябвало да бъде подредена една книжарница.

Не отивайте там, ако търсите последния писък на модата - „Жените са кучки", „Как да отслабнем за ХХХ дни", книгите на Дан Браун или други блокбастъри. Не, че не се предлагат и тук, но както каза управителката - някак си не вървят. Около книжарницата се е оформил един доста постоянен кръг от хора, които все още си купуват книгите ЗА ЧЕТЕНЕ,  а не за украса на новата мебелировка. Повечето от тия хора са  „книголюби", обичат да са в час с нещата, които ги интересуват. Както спомена управителката - изпадам в тих ужас от повечето от тях. Книгата едва  е излязла от печат, тъкмо сме я получили в книжарницата, а той идва нетърпелив, изчел я вече в оригинал, да си я купи и да обсъдим качеството на превода.

В тази книжарница се продават български книги. Не И, не покрай другите, а основно.

 „Не връщам българска книга" е мотото на управителката. Книжарница "Български книжици" се стреми да ви представи максимално пълна панорама на излизащите в България книги в областта на българската художествена литература, българската и световна история, психология, социология, политология, философия, кино, театър... и ред заглавия, смятани обикновено за "нетърговски"  и поради това трудно откриваеми по сергии и книжарници.

Книжарницата продава добре и нехудожествена литература. За пример - успяла е да разпродаде залежалите книги в мазето на Историческия музей.

Въпреки, че до тук говорихме за възрожденски помисли и действия, книжарницата не е забравила новите технологии. Има си доста добър /и активно действащ/ електронен вариант, който можете да намерите на адрес http://www.knigabg.com/

Когато гледах тази книжарница, все си мислех за Библиотеката на Невидимия университет от Света на диска - и в нея се е концентрирало толкова много знание и магия, че някоя сутрин ще изненада всички и ще отлети нанякъде.


 

Бистра Шокарова беше много учтива, да даде редица съвети към  българските автори какво да направят за да бъдат продаваеми книгите им:

 

На първо място - осигурете финансови документи на книгата, срещу които тя може да бъде заприходена в книжарницата и да ви се изплати цената и след евентуална продажба. „Мен фактура не ме интересува" е много добро изказване на всеки витаещ в облаците интелектуалец, но книгите без документи, които не е ясно как са влезли в тази книжарница и на кого са, страшно озадачава данъчните при евентуални проверки.

 

Второ - търговско оформление на корицата. Въображението на художниците често не знае граници, но да бъде продаваема една корица, тя трябва да спазва редица правила:

- Тематична насоченост - когато се погледне отдалече корицата, трябва да е ясно на каква тематика е книгата. Не може на корицата да се вее нежно пеперуда над цветенце, а да става дума за военен екшън.

- Ясно и четивно заглавие - всякакво използване на разкривени шрифтове, преливането на цветове, сливането на заглавието с фона, може и да създават красива картина, но определено правят корицата трудна за разпознаване - както от авторите, така и от самите книжари, които трябва да ви я намерят.

- Заглавието - желателно в горния край на корицата. В България книгите се редят една върху друга като карти за игра. Ако заглавието е в долната част на корицата, то просто се слива. И въпреки често практикувания в тоя случай трик на книжарите да обръщат книгата на обратно, все пак слагайте заглавието в горната част на корицата, ако желаете да се забелязва книгата ви.

 

Трето - анотация. Никой няма време да стои с часове в книжарницата, да изчита по няколко глави от книгата за да разбере за какво се разказва в нея и дали си струва да се купи. Кратко, ясно, компресирано, но набиващо се в очите  описание на книгата в няколко изречения. Такова, че да ви накара да пропуснете вечерята, но да излезете с тази книга в ръка.


2009-11-01 | Прочетена: 2090