Гайтани вежди, снага топола

Книгоиздаване за начинаещи: Телета и салами

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Книгоиздаването е удивително прост процес, който обаче е съставен от множество подпроцеси извършвани от различни хора. Основните проблеми в него идват от представите на участниците, че тяхната част е най-важната.

Ще се постарая с няколко думи да изясня простотата на процеса. Той накратко може да се раздели на две основни части - отглеждане на телета и правенето им на салами.

И двете части изискват доста  подготовка, ресурси, знания и не на последно място - усилна работа.

В най-общия случай проблемите идват от следното. Авторът води телета и си мисли, че щом ги е отгледал, задължително трябва да му ги купят, защото... той какво да ги прави. От друга страна в магазина купуват салами, не телета и издателят се хваща за главата, защото първо за саламите дето може да продаде е договорил телета, второ тия телета не ги знае какви са, става ли им местото, дали авторът догодина пак ще гледа телета или ще реши, че е много сложна работа и ще гледа патици и прочие...

Останалото е ясно и няма нужда за пореден път да обяснявам до болка познати неща.

Най-общо категориите автори са три.

Едните са професионалисти: Цяла година отглеждат телета. Избират е внимателно породата, проучват какво месо точно се търси и от какъв тип, хранят ги е с подбрани смески, пасат ги свободно по поляните и изобщо  си вършат много добре работата и есента имат стадо чудесни телета, с червеникъв косъм, с завити рога и всички необходими белези. За тия автори /мога да ги изброя поименно/, се бият всички издатели. Тях можете да ги видите по всички медии, да промотират яко саламите направени от техните телета.

Другата група правят салами от „контролиран регион". Телета им пасат само на известни поляни, всички в района ги познават и те лесно си продават саламите на тях. Повечето ползват издателите само като фабрика и технология за производство на салами и сами си поемат и маркетинга и разпространението.

За жалост най-голяма е третата група автори. Тя е отгледала телета, в повечето случаи случайно, защото и се правело, без да спазва всякакви технологии, без да има идея какво точно гледа и кой ще го търси това месо...

Но  всички са убедени, че щом ги има тези телета, задължително някой трябва да вложи пари в тях и да ги направи на салами!
„Имам едни телета тук... искам да станат на салами, но не ми се плаща за това и не ми се занимава с останалото..."

П.С. Това е последната колонка по темата. Очаквайте наесен „Пътят до книгата".
Стига съм издавал само стихосбирки!

Прочетена от 1147

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси