Гайтани вежди, снага топола

Владимир Башев: Открих звезда

Камелия Иванова

Поредица: ""

На 28 юли Владимир Башев можеше да навърши 75 години. Ако не беше онази сутрин на Цариградско шосе, в която нелепо се прощава с живота 32-годишният поет и общественик. Човекът, на когото мнозина се разчитали да ги представя пред Висшето партийно ръководство. Да ги представя не като хора и личности, а по-скоро да представи в истинската му същност поета. За него Никола Инджов отбелязва: „Неговата поезия бе една позиция. Тя съществува такава, каквато той я изгради в израз на своите способности, познания, характер. Поетът е завинаги на тридесет и две години - възраст, която в усложнените психологически обстоятелства на изкуството обикновено се смята за начална. В  случая с Владимир Башев обаче тя е отбелязана от навреме дошла творческа и човешка зрелост."

В неотдавна излязлата книга на Батето той споделя: „Владо Башев загина на първата годишнина от смъртта на жена ми Светла. И аз оттогава не съм стъпвал на гробищата.

Отиваме заедно на помена, излизаме от там и се договаряме с него следобеда да играем карти. Той казва: Ела вкъщи на обяд, аз викам: Ела ти вкъщи на обяд. У нас трябваше да играем. Майка ми, казва Владо (лека й пръст, и тя Катя като моята), е сготвила за обяд. И моята, казвам, е сготвила обяд! Така пет-десет минути си дрънкаме, после се разделяме - всеки да си ходи вкъщи. Владо се качи на колата си, беше изключително внимателен шофьор. С цигарка в уста и бавно напред. Асен Ошанов се нахвърляше като пираня върху него заради карането му!

Прибирам се у нас и след половин час ми звъни Асен Ошанов, бяхме в една компания с него...

Звъни ми Асен и казва:

- Иване, стана нещо страшно пред Полиграфическия комбинат!

Там беше старото шосе с паважа.

Владо е отивал към тях, тъкмо се беше преместил в апартамент на „Ситняково", плоча с неговото име има на блока. И се удря в един рейс.

Веднага отидох.

Владо лежеше на тревата срещу комбината. Аз взех вестници и го покрих."

 

Ранното детство на поета преминава в Шумен, Лом, Враца, където баща му адвокатства. След това Владо учи в София, завършва специалност българска литература в СУ „Св. Кл. Охридски", след което работи в редакциите на редица вестници - „Народна младеж", „Работническо дело", „Пулс". Близък до Тодор Живков и партийното ръководство, той има възможност да представя братята си по перо, да дава съвети, да коригира. Дали защото е съученик на Людмила Живкова, дали защото силата на характера му и ранната му зрялост впечатляват силните на деня, но той от рано е бил подготвян да заема ръководен пост, при това подкрепян не от съученичката си, а лично от нейния баща. В творческия път негов наставник е Павел Матев.

Макар и много млад, Владимир Башев оставя след себе си 7 стихосбирки:

 

"Тревожни антени" (1957 г.)

"Преодоляване на гравитацията" (1960 г.)

"Желязно време" (1962 г.)

"Нецелунатите момичета" - поема (1963 г.)

"Магазин за часовници" (1964 г.)

"Възраст" (1964 г.)

"Ателие" (1967 г.),

а също така и

поемите "Кирил против догмата" и "Голямата наука",

радиооперата "Вашето присъствие",

много преводи на младите тогава руски поети Евтушенко и Вознесенски,

либретото на операта "Антигона 43",

множество стихотворения, невлезли в издадените книги.

 

 

Нощ над Пловдив

Ах, тия тепета, тия пет облака,

легнали на червените керемеди!

Ти не беше ни срамежлива, ни опака -

просто искаше никой да не ни види.

И изчезнахме в най-близкия облак двамата.

Едни стълби ни грабнаха към звездите,

а зелените шумки разбиха тайната

и със сенки затрупаха трайно следите.

Ние плувяхме над града и се чуваше

как си бъбрят вечерните минувачи.

Закъсняло момиче на хазайката чукаше.

Татък глъхнеха стъпките виновати.

В дворче мъж и жена поливаха пиките

на повехнало градинско мушкато.

Стар хлебар от пещта изваждаше питките

и ги милваше като тежки монети злато.

В будна клиника пъшкаше някаква малка.

и с последни сили сънуваше пролет.

В мрака стенеше самолет и една майка

небесата проверяваше с поглед.

Накъде ме изведе? Нали трябваше

да не си навличаме лоша слава.

Ти спокойно в мойте ръце отслабваше.

Аз сияех, че си такава слаба.

И сто хиляди души ясно чуваха,

как почти над тяхните керемиди

двама влюбени празнично се целуваха

и се радваха, че градът ще ги види.

Любовта връщаше на закъснялите времето,

връщаше слепите самолети от полет,

извисяваше в смело растение семето,

обещаваше питки, обещаваше пролет.

И с понятна печал, че са толкова кратки

тия мигове близост, тия нощи лъчисти,

на върха ний осъмнахме като светещи капки,

като ясна роса невинни и чисти.

 

ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Предвкусвам паника в научните среди.

Становища предвкусвам и диспути.

И дълги нощи телескопи и бради

в небето ще осъмват като луди.

Къде е? Как се казва? В кой квадрант?

Между кои известни се намира?

Въпросите ще падат като град.

Звездата трябва да се номерира.

Открих звезда

Отчайващо откритие - звезда.

Да беше лек, листо или лепило.

Да беше. Но се случи за беда

едно неподозирано светило.

Открих я, а не мога да я дам

във плен на лещи и на бюлетини.

Ще скитам в потресение и срам

по сини улици и по площади сини.

Открих звезда.

Докоснах я, в ръцете я държах,

разхождахме се бавно по земята.

Съзряхте мен, защото аз блестях,

но аз бях спътникът, а тя - звездата.

Не мога нищо да ви обясня,

ала за вас все пак ще ми е жалко.

Как сте живели толкоз времена

в небето си с една звезда по-малко..."

 

Повече информация можете да намерите в интересната статия на Никола Инджов във вестник "Дума"

http://www.duma.bg/duma/node/2292

 

 

 

Прочетена от 3936

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси