На 28 юли Владимир Башев можеше да навърши 75 години. Ако не беше онази сутрин на Цариградско шосе, в която нелепо се прощава с живота 32-годишният поет и общественик. Човекът, на когото мнозина се разчитали да ги представя пред Висшето партийно ръководство. Да ги представя не като хора и личности, а по-скоро да представи в истинската му същност поета. За него Никола Инджов отбелязва: „Неговата поезия бе една позиция. Тя съществува такава, каквато той я изгради в израз на своите способности, познания, характер. Поетът е завинаги на тридесет и две години - възраст, която в усложнените психологически обстоятелства на изкуството обикновено се смята за начална. В случая с Владимир Башев обаче тя е отбелязана от навреме дошла творческа и човешка зрелост."
В неотдавна излязлата книга на Батето той споделя: „Владо Башев загина на първата годишнина от смъртта на жена ми Светла. И аз оттогава не съм стъпвал на гробищата.
Отиваме заедно на помена, излизаме от там и се договаряме с него следобеда да играем карти. Той казва: Ела вкъщи на обяд, аз викам: Ела ти вкъщи на обяд. У нас трябваше да играем. Майка ми, казва Владо (лека й пръст, и тя Катя като моята), е сготвила за обяд. И моята, казвам, е сготвила обяд! Така пет-десет минути си дрънкаме, после се разделяме - всеки да си ходи вкъщи. Владо се качи на колата си, беше изключително внимателен шофьор. С цигарка в уста и бавно напред. Асен Ошанов се нахвърляше като пираня върху него заради карането му!
Прибирам се у нас и след половин час ми звъни Асен Ошанов, бяхме в една компания с него...
Звъни ми Асен и казва:
- Иване, стана нещо страшно пред Полиграфическия комбинат!
Там беше старото шосе с паважа.
Владо е отивал към тях, тъкмо се беше преместил в апартамент на „Ситняково", плоча с неговото име има на блока. И се удря в един рейс.
Веднага отидох.
Владо лежеше на тревата срещу комбината. Аз взех вестници и го покрих."
Ранното детство на поета преминава в Шумен, Лом, Враца, където баща му адвокатства. След това Владо учи в София, завършва специалност българска литература в СУ „Св. Кл. Охридски", след което работи в редакциите на редица вестници - „Народна младеж", „Работническо дело", „Пулс". Близък до Тодор Живков и партийното ръководство, той има възможност да представя братята си по перо, да дава съвети, да коригира. Дали защото е съученик на Людмила Живкова, дали защото силата на характера му и ранната му зрялост впечатляват силните на деня, но той от рано е бил подготвян да заема ръководен пост, при това подкрепян не от съученичката си, а лично от нейния баща. В творческия път негов наставник е Павел Матев.
Макар и много млад, Владимир Башев оставя след себе си 7 стихосбирки:
"Тревожни антени" (1957 г.)
"Преодоляване на гравитацията" (1960 г.)
"Желязно време" (1962 г.)
"Нецелунатите момичета" - поема (1963 г.)
"Магазин за часовници" (1964 г.)
"Възраст" (1964 г.)
"Ателие" (1967 г.),
а също така и
поемите "Кирил против догмата" и "Голямата наука",
радиооперата "Вашето присъствие",
много преводи на младите тогава руски поети Евтушенко и Вознесенски,
либретото на операта "Антигона 43",
множество стихотворения, невлезли в издадените книги.
Нощ над Пловдив
Ах, тия тепета, тия пет облака,
легнали на червените керемеди!
Ти не беше ни срамежлива, ни опака -
просто искаше никой да не ни види.
И изчезнахме в най-близкия облак двамата.
Едни стълби ни грабнаха към звездите,
а зелените шумки разбиха тайната
и със сенки затрупаха трайно следите.
Ние плувяхме над града и се чуваше
как си бъбрят вечерните минувачи.
Закъсняло момиче на хазайката чукаше.
Татък глъхнеха стъпките виновати.
В дворче мъж и жена поливаха пиките
на повехнало градинско мушкато.
Стар хлебар от пещта изваждаше питките
и ги милваше като тежки монети злато.
В будна клиника пъшкаше някаква малка.
и с последни сили сънуваше пролет.
В мрака стенеше самолет и една майка
небесата проверяваше с поглед.
Накъде ме изведе? Нали трябваше
да не си навличаме лоша слава.
Ти спокойно в мойте ръце отслабваше.
Аз сияех, че си такава слаба.
И сто хиляди души ясно чуваха,
как почти над тяхните керемиди
двама влюбени празнично се целуваха
и се радваха, че градът ще ги види.
Любовта връщаше на закъснялите времето,
връщаше слепите самолети от полет,
извисяваше в смело растение семето,
обещаваше питки, обещаваше пролет.
И с понятна печал, че са толкова кратки
тия мигове близост, тия нощи лъчисти,
на върха ний осъмнахме като светещи капки,
като ясна роса невинни и чисти.
ОТКРИХ ЗВЕЗДА
Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда
Отчайващо откритие - звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя - звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко..."
Повече информация можете да намерите в интересната статия на Никола Инджов във вестник "Дума"
http://www.duma.bg/duma/node/2292
Прочетена от 3936