Топла лятна вечер. Играта е в разгара си. Наближава септември и постепенно всички деца от квартала се завръщат от море, село, планина. Компанията все повече се увеличава. И в нея отново се заформят малки групички - едни карат колело, други играят карти, трети - волейбол, а някои просто си говорят. Но са заедно и има усещане за единност и общност. Родителските напомняния, че след около час е време за вечеря и прибиране биват чути, но не успяват на накарат малчуганите, някои вече поизраснали, дори и да се замислят да прекратят играта си. Докато някой не подхвърля небрежно „Аз мисля да отида до МОЛ-а". И сякаш нещо се случва. Дума-знак. Обект-магнит, на който не можеш да устоиш. „И аз ще дойда", „И аз" - чуват се все повече гласове. От момичета и момчета, които дори идея си нямат какво ще правят в този МОЛ, без нито да имат нужда, нито да са наясно защо точно там ще ходят. Играта е зарязана, площадката - опустяла. Просто се е чула една вълшебна дума „МОЛ". Тези, които не се юрват като стадо към заветния обект, остават сами и доста замислени. Какво се случва и защо?
Неволно същия въпрос си задавам и аз. Не съм от тези, които се прехласват пред който и да било магазин и може би ми е трудно да разбера онзи тип хора, които могат цял ден да изкарат в един магазин. Може би, МОЛ-овете са прекрасно място за тях. Не е нужно да ходиш от магазин на магазин. Всичко ти е на едно. Бельо, техника, скъпи дрешки... Кафе. Колко престижно звучи да поканиш някого на кафе в кафенето на МОЛ-а? Честно казано, не го разбирам. Но не са само децата. Мои познати също стават като зомбирани при споменаването на МОЛ и пазаруване в него. Е, ако в момента няма как да се пазарува там, то поне от разходката в него и пиенето на кафе. Обикновено не ги придружавам. Защото не разбирам от кога ходенето точно в този тип магазини се превърна в знаково и важно събитие!? В начин на общуване и споделяне не времето? И тук ми идва една асоциация. Навярно всички сме гледали „Стъклен дом". Цялата му рекламна кампания е така направена, че да накара дори и тези, които са безкрайно далеч от сериали, особено от онези сериали, които носят официалното име „семейни", а ние простичко наричаме „сапунки", да погледнат поне една серия от този филм. Разбира се, не правя изключение. И вероятно заради сюжета на филма, но все повече ми се струва, че е заради нещо друго, всички в този филм пазаруваха в МОЛ-а. Пазаруваха и двете разглезени девойки, като ясно демонстрираха, че, ако искаш да те приемат за по-висша класа, дрехите ти трябва да са закупени от там. Дали беше само заради това, че бащите им бяха съсобственици на магазина? Замисляли ли сте се? Когато Хари трябваше да бъде представен на приятелите на Алекс, то тя го заведе там, за да го облече както трябва. И това са нейните думи, цитирани от мен по памет. Защото неговите дрешки не бяха толкова... маркови. Бих приела това обяснение, ако не бях ходила в тези магазини. Но съм. И знам, че марковите облекла там определено са далеч от това, което може да бъде наречено „световна марка". Само че, съзнателно или не, този филм някак ни внушаваше, че хората, които не пазаруват там, са от друго тесто и друга класа. По-низша и незаслужаваща внимание. Толкова незаслужаваща внимание, че няма нужда нито да се разказва за нея, нито да се хаби филмова лента, за да бъде снимано тяхното ежедневие. Те са просто... невидими. Така както, искайки да останат незабелязани, Камен и Боряна не ползваха бара на МОЛ-а...
И сега, очаквайки новите сезони на филма, ние сякаш толкова сме се потопили в ролите си на поне малко доближаващи се до героите, до стандарта и статуса им, до тяхното великолепие, че не можем да устоим на повика „Хайде в МОЛ-а". Поне за миг да бъдем... забелязани. Поне за миг да се усетим... значими. Дори и да не знаем какво точно да правим там. Дори и трапезата ни да е доста оскъдна. МОЛ е това, не е някакво си квартално недомислено магазинче!
И всичко това нямаше да ме стряска толкова много и нямаше да се роди този текст, ако в цялото това наше безумие за пореден път не бяхме намесили децата си. Съзнателно или не, но се оказва, че сме им предали тази свой магнитен полюс, който да бъде привлечен от магнита „МОЛ". Както се изказа моят син, „От тъпия МОЛ".
„Аз отивам в МОЛ-а" и площадката опустява. Остават двама-трима, които си задават въпроси. И настойчиво търсят отговор. А аз не мога да им го дам... Същите въпроси напират и у мен, но аз дори няма от кого да потърся отговор.
Прочетена от 362