Гайтани вежди, снага топола

Колонка №500 или Как се търси издател?

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Това е колонка  номер 500. Петстотин последователни дни, лете зиме, празник, делник, даже и на връх Нова Година винаги е имало колонка.

Няколкото бели кичура на брадата ми са точно от това - да се дебне всяка вечер до 12 - ще пратили автора все пак колонка или ще трябва да пишем нещо спешно в ранни зори.

За тази близо година и половина време се смениха много колонкари. Някои изгонихме поради некадърност, други просто неиздържаха на постоянния ритъм.  Но важното е, че всеки ден, заедно с кафето има и колонка.

Колко лесно, нещо което възникна сякаш оня ден, се превръща в история. Но как възникна идеята за колонките ще научите от новия брой на „Книгите - пространство за българските книги".

А сега искам да обърна внимание на един предстоящ конкурс: „Търся издател!" . Подробности по конкурса ще излязат, както сме обещали на 6.09. А тук ще разкажа какво роди идеята.

Известно е, че има хора, които просто не могат да се изразяват добре писмено. В дебелите психологически книги  си има и терминология по случая. Но ми е безкрайно странно, когато такива хора се опитват да пишат. Често получаваме писма от типа - „Написал съм роман в областта на научната фантастика, проявявате ли интерес?"

Ами не проявяваме. Не мога да разбера, как човек написал 300 страници роман, не може да напише едно нормално писмо. Да кажем, че се притесняват ужасно и може да се преглътне първото писмо, но с повечето от тях и по нататъшната кореспонденция е ужасна. Няма шанс такъв човек да пробие като автор, дори и да е написал добър текст.

Затова и организирахме този конкурс - всеки автор ще има възможност на няколко страници /до 4/ да представи книгата си и да убеди журито  и най-вече читателите, че неговата идея за книга е тази, която трябва да се реализира.Постоянно слушам оплаквания как всеки имал по една, две, три готови за издаване книги. По разни други сайтове бяха направили и списъци...

Сега ви даваме трибуна да реализирате мечтата си. Но мечтите искат много труд, Ако вие не се потрудите, ако самите вие не вярвате в тази книга и нямате сила да я представите публично, как очаквате другите да ви повярват?

Ще издадем тези, които са най-уверени и съберат най-много гласове.

Остават 48 часа до старта - гответе се!

Прочетена от 521

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси