Разказвачи на книги


Книги през погледа на мъж: Възгледите на един клоун

Иван Богданов | 2012-02-28


Най-хубавото на книгите е, че всеки който ги чете вижда в тях различни неща. При първия прочит нещо те сграбчва за гърлото и колкото и да я препрочиташ и откриваш нови детайли, онова първо впечатление си остава.

За тази книга съм говорил на много жени, (преводачката също е жена), но нито една не ме разбра. Може би е една от най-мъжките книги, които съм чел.

Не се подвеждайте по заглавието да търсите някакво весело четиво. Това не са „Възгледите на един учител за народното творчество". Книгата е тежка, депресираща, рисуваща самотата и меланхолията на един клоун. Именно - той е клоун, не е шут!

Книгата е публикувана през 1963г. и още с излизането си вдига голям шум. В нея за първи път в следвоенна Германия се говори за много неща - за това как бавно нацистите се превръщат в ревностни католици и буквално превземат църквата. Как католицизмът започва да става все по значим в страната, родила протестантството, и как започва да се намесва в обществения живот.

Ако някой иска да се запознае с методите на действие на църквата - в книгата са описани добре.

В книга се говори и за съжителство без брак, и за аборти, и за много други забранени тогава в Германия теми. Включително и за това, че „нацистите рядко ходеха на фронта, там бяха пращани останалите".

Признавам, при първо, а и при следващи четения това не беше основното, което ми привлече вниманието. В България църквата никога не се е месила в обществения живот и това бяха далечни проблеми.

Имаше множество други, по-близки неща. Главният герой е син на милионер /баща ми имаше дял във всички предприятия, дори и в тези 2 см паста в/у четката за зъби имаше дял/. Но това не му осигурява добър живот, даже напротив. Семейството му се отказва от него, когато той решава да стане клоун.

„Мисля, че ако бях започнал да мъкна в къщи огромни стативи и на огромни платна да цапотя най-различни дивотии, тя щеше да е дори в състояние да се помири с моето съществуване. Тогава можеше да каже: „Нашият Ханс е човек на изкуството, той ще намери своя път. Все още се бори." Обаче аз не бях нищо повече от един малко пораснал шестокласник, за който тя знаеше само, че „може добре да прави разни гримаси"."

Много е интересно мнението му за хората на изкуството:

Голям проблем са хората, свързани с изкуството, които не мислят за нищо друго освен за изкуството, но не се нуждаят от почивка след работа, защото те не работят. И когато някой започне да провъзгласява такъв човек, свързан по този начин с изкуството, за човек на изкуството, се пораждат най-мъчителни недоразумения. Любителите на изкуството започват да се занимават с изкуство точно тогава, когато истинският човек на изкуството има чувството, че е в нещо като почивка.

Но всъщност всичко това са странични неща. Тънката червена нишка, която минава през цялата книгата е колко празна черупка остава един мъж, след като любимата му жена го напусне.

Клоунът Шнир успява в професията си, само на 27 е търсен постоянно, появява се по телевизията, за него пишат в пресата. И всичко свършва буквално за миг, когато единствената жена в живота му си тръгва от него. Даже, реално не отива при друг, тя го напуска заради католицизма, защото през годините успешно успяват да и промият мозъка.

Той си признава честно - „В някои неща тя бе наивна, а и не бе особено интелигентна."

Но, той, той не може без нея. Нещата се сриват главоломно и той след няколко месеца се оказва сам, без ангажименти, без пари, дори и без семейство, тъй като и баща му и брат му се отказват от него, защото „не иска да се стегне".

Но всичко това не го вълнува. През цялото време той бленува само за любимата жена.

И научил, че тя е в Рим, решава да я чака на гарата.

„Тогава можех да седя на стълбите на гарата и да чакам влака от Рим. Ако на Мари сърцето й дадеше да мине покрай мен без да ме прегърне, ми оставаше само самоубийството."

 


2012-02-28 | Прочетена: 1742