Гайтани вежди, снага топола

Писателстването - симптом на интернет зависимост.

Нели Господинова

Поредица: ""

Хората все повече пишат в интернет. Словесността  граничи с графомания. Форуми,блогове, чат, скайп, коментарчета, поетически сайтове, безброй никове и фалшива самоличност.

Думи, думи, думи...   Лавинообразно нарастват, всекидневсно се сипят. Трябва непремено да напишеш онова което чувстваш и мислиш. Ей така. Профилактично и терапевтично. Все някой ще те прочете.

Ако те хареса - добре. Ако завържеш разговор или  запознанство - още по- добре. Ако получиш овации .. Е-е-е! Тогава можеш съвсем на сериозно да се вземеш и да напишеш туй-онуй. Я стихотворение, я разказче, я романче.

 Някои хора  си мислят, че да се пише поезия е най-лесната работа на този свят. Кратко, вертикално и завоалирано или направо директно словоизллияние. И няма как да не се пише. И да се прочете естсетвено. Не се мориш кой знае колко. Ами.. ей на! То само се е написало.

И как да не пишеш.  Интернет дава много възможности, но и ти отнема много такива: слага крила, но разбива сърца, Носи те като „вестник над шосе" в твоя реален  забравен свят. Как да задържиш в себе си словесността, онзи характерен белег за човешкия  род. Не може.  Затова пишеш. Ден след ден. Месец след месец. Докато обслужиш всички свои фалшиви самоличности по форумите. Докато драснеш няколко реда , ей тъй на за утеха или възхвала. Докато забиеш някоя мацка или младеж.

Един ден,  докато се усетиш, си се пристрастил и не можеш да спреш. Не дай си Боже да останеш  без интернет. Тогава лъсва всичко наяве.  Реална клинична картина. Ужасна абстиненция.  Почти като истинска. Капанът май отдавна е щракнал.

В такива моменти наистина се питаш ти къде си в цялата картинка. Има ли стойност написаното. Не е ли било  на принципа: „Дай ми на ти!" Не трябва ли сама да си спретнеш някое личностно аутодафе, за да се освободиш окончателно, завинаги от всички изписани мисли в безвъдушното пространство на виртуалността.  Да самозаличиш поредния  болестен ник и неговото съдържание. 

Всъщност  ето още една заблуда сваля своята маска. Дори с нов ник - пак си същия човек. 

След години, когато науката психология отрази проблема по- цялостно и научно, когато методиките на психотерапията напреднат, този проблем няма да бъде  омаловажаван и подминаван. Може някой и антиграфоманско хапче да измисли. Или обратното: нов вид стимулант за скоротечно словоизлияние... А дотогава...

 Дотогава... ще четем. Какво по-голямо наказание от здравомислещите и незаразени с интернет-синдрона  писателстване.

 

 

Прочетена от 381

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси