Йоана Тодорова - книгите ме формираха като характер

Иван Богданов


1. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

Творческия ми дух се отключи в момента, в който разбрах красотата на книгите и тяхното огромно значение за всички нас. Докато се формирах като личност с характер, си пожелах да имам възможността да мога и аз да създавам творби, които обогатяват ума и духа.

 

2. Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете?

Много пъти съм се чудила на себе си, на хората от блзикото ми обкръжение – също им е интересно. Защото в реалния живот, всъщност, съм доста ведър човек, почти минаващ за забавен. Опитвам се да бъда обградена от смях и всичко друго бих си простила, но не и това да не съм комична (в добрия смисъл на думата, но понякога по неволя се получава и в лошия), респективно – да съм обградена от духовити хора.

Естественото продължение на казаното дотук  - темите, които засягам в творчеството си - винаги са свързани със страдание, черногледство, песимизъм. Разбира се, всичко това, бива оправдано със силата на справедливостта, но от друга страна - доста често подобни тъмни коридори са обект изцяло на случайността, на прибързаността, на лекомислието. В този смисъл творбите ми са повод за размисъл малко или много, определящи се от максимата „три пъти мери, веднъж режи“. 

Езикът ми е Джеръм Джеръм, Бранислав Нушич и Ярослав Хашек, взети заедно. Но ръката ми следва почерка единствено на Стивън Кинг, Джон Гришам и Хауърд Лъвкрафт, отново взети заедно, разбира се. Комедията е моята опаковка, а трагедията – нежелана, но така необходима сърцевина.

 

3. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?

В началото не предполагах, че тази работа с писането е малко или повече трудоемка. Подобно на повечето хора съм си мислела – „имам идея, написвам я и давам живот на един шедьовър“. Всъщност тук имаме една строга цикличност - писане, прочитане, реактиране, препрочитане, редактиране.... И понякога колкото повече четеш, толкова повече се разколебаваш в качествата на текста.  На моменти се случва и да не ти се пише. Тогава сядаш с чаша червено вино в ръка и започваш да мечтаеш и разсъждаваш над живота. И така, някак естествено, музата започва тихичко да присъпва в душата и съзнанието ти – капка по капка /буквално и преносно/. В един миг осъзнаваш, че въпросната муза е доста добра гостенка, когато си я почерпил с червения елексир. Тогава започваш да се притесняваш, че писането може да те доведе до пиянство. После си казваш – „че кой велик писател не е бил пияница?!“.  Сетне се успокояваш – „значи и от мен ще стане велик писател!“. 

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

Със сигурност има – едното черпи от другото и обратното. Но това черпене трябва да е леко, фино, едва доловимо. В никакъв случай тромаво. Основно, защото читателят трябва да има стимула да се докосне до нещо по-възвишено и магическо. Нещо, което не е съвсем истина, но не е и съвсем лъжа. Не е изцяло невинно, но не е и съвсем виновно. Не е твърде агресивно, но и не е от най-спокойните. 

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

Определено труд. Мисля че до голяма степен всичко успешно в живота е предимно труд, находчивост, адаптивност и далновидност.  Други, по-умни, са го казали преди мен – писането е 97 % труд и 3 % талант. Ако нямаш дисциплината и отговорността, че трябва да развиваш дарбата си, то тя, разбира се, ще забуксува, а с нея и ти самия. В този смисъл, когато се пише с ясното съзнание, че няма да е само за веднъж – „да си начешем крастата“, то малко или много трявба да знаем с какво се захващаме и да разполагаме с нужния арсенал, с който да бъдем писатели. И като се замисля – може би най-точната дума е дисциплина.

 

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?

Да бъда спонтанна, проницателна, но заедно с това и благоразумна. Да напиша това, което смятам, че трябва да кажа без да се притеснявам, че някой или нещо няма да се хареса. Да очаквам критиката с отворени обятия и с ясното съзнание, че нещо е добро, когато предизвиква различни реакции и дискусии. В противен случай рискувам да бъде едно нищо-не-казващо и не-възбуждащо произведение. 

 

7. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си?

Тогава, когато музата ми е материя, за да го разбере. Защото музата може да бъде всичко и всеки. Понякога го правя много закодирано, друг път – съвсем явно.

 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

Идеята, че имам какво да кажа на света – чрез магията на въздействието и красотата. Силно се надявам да достигна до хората днес, след 20 и след 50 години. И, именно след 50 да се обърна назад, гледайки своя труд, а защо не и да създам най-желаното негово отроче – своя Magnum opus, за който в момента мога само да гадая на каква тема ще бъде.

 

9. Каква според Вас е мисията Ви като автор?

Надявам се мисията ми не само като автор, но и като човек е, да накарам читателя/събеседника да направи три неща: да изпита интерес и любопитство; да се замисли над някои аспекти от живота; да се засмее. Аз самата, в качеството си на читател, съм запомнила най-добре онези книги, които, след като съм затворила последната страница, съм искала да прочета повече за написаното място, състояние, култура и т.н. Ако те са реално съществуващи, разбира се. Т.е. книгата ме е провокирала да „ровичкам“ колкото се може по-надълбоко и нашироко, постоянно откривайки нови неща. Ако мога да постигна именно този подтик към търсене на нови и нови знания – за мен това ще бъде изпълена мисия. 

 

10. С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?

С много неща, но най-любимите ми си остават четенето, пътуването и театъра – и трите заедно, по възможност.  Обичам да се поставям в екстремни ситуации,  в които да провокирам своя характер и поведение. Вярвам, че най-хубавото тепърва предстои, колкото и клиширано да звучи, ако го заслужиш, разбира се. 

Иначе, много обичам да уча и се чувствам непълноценна, когато не го правя. Затова в момента обмислям докторантура, а докато дойде време за нея, се подхранвам с различни образователни курсове, свързани с чужди езици, дигитален маркетинг, книгоиздаване и т.н. 

 

По-тривиалната част: Завършила съм Връзки с общствеността и Политология в СУ „Св. Климент Охридски“, както и Театрално изкуство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Имам публикувани разкази в няколко сборника за съвременна българска литература, сред които и „Алманах-нова българска литература Проза 2020г.“. Пиша статии, свързани с изкуство и култура, а към момента подготвям блог, в който да споделям къде вкратце, къде не чак толкова, нещата, които ме вълнуват, надявайки се те да бъдат интересни и за другите, освен за самата мен😊

 

 

 

 


2021-03-02 | Прочетена: 574