Гайтани вежди, снага топола

Нека предстоят големи промени...

Камелия Иванова

Поредица: ""

Началото на месец ноември е изпълнено с връчването на награди. У нас. Свързано най-вече с това, че първият ден на този месец е посветен на нашата почит към Народните будители. Почит най-вече към онези, които са будили народа ни в тъмни и тежки времена. Поради което отдавна са отишли в един друг свят. Защото на кой му се иска да признае, че и самият той живее в мрачно време... Мислех, че ще посветя тази си колонка, като някак сборно се опитам да отбележа връчените награди, именно на това. Наградата на Министъра на културата, връчена на американския посланик за участието му в „Стъклен дом", и Националната литературна награда „Николай Хайтов", и връчената от Бойко Борисов „Св. Паисий Хилендарски" на Наум Шопов. Но, освен с наградите си, месецът е свързан и с две, много отдалечени във времето, но много свързани дати. Свързани най-вече с това, че и двете дати разтърсват живота на хората, обръщат го някак и на цели поколения доказват, че те до сега не са живели, не са били хора, не са знаели мястото си. Да, 7 ноември (н.ст.) 1917г. и 10.11.1989г. И някак не можеш, независимо от собствените си политически и най-вече човешки представи и ценности, да не обърнеш съзнанието си към тези две дати. С всички онези неща, които ги правят да звучат толкова еднакво. Може би, историята, като един от най-великите писатели, си знае работата и, използвайки сарказма, някак подтиква тези, които случват събитията, да ги случват точно в едни такива определени периоди. Менят се календарите, менят се поколенията, менят се дори сезоните, но нещата някак се повтарят. Освобождението на България, това, което ние и до ден днешен празнуваме, ако се замислите, съвпада като ден (макар и не като дата) с третия ден от третия месец. А третият ден от третия месец по стар български обичай е денят, в който се прави сбор и се броят конете в ханството. Конете като символ на българското. Заедно с конете се броят и чувалите със зърно, като всяко зърно отговаря на един човек в държавата. Ханът преброява чувалите и ги прибира. Там, в онази ханска пещера, до която само той има достъп и където се пази богатството на ханството. И така - трети март - ден на Свободата. По същия начин и септември отбелязваме нашата Независимост... Ражда мисълта ми асоциации и ме препраща от една дата към друга, от един прелом към друг, от преход в преход. Неволно у мен започва да звучи гласът на Владимир Симеонович Висоцки. Дали, защото често и аз се чувствам като него и ми се иска да кажа:„Благодаря ви, мои кореспонденти, че не ме разбрахте", или защото все по-често си повтарям една от любимите ми негови песни. Понеже, сменят се поколенията, сменят се и ценностите, настъпват уж някакви промени и прогресът уж ни води, но някак все по-малко се срещат топлината и усмивката, а все по-често нещата, които не просто не обичам, а ме карат да се чувствам в свят, чужд и не мой. Та затова „Я не люблю"

 

 

Я не люблю фатального исхода,

От жизни никогда не устаю.

Я не люблю любое время года,

Когда веселых песен не пою.

.

Я не люблю открытого цинизма,

В восторженность не верю, и еще -

Когда чужой мои читает письма,

Заглядывая мне через плечо.

 

Я не люблю, когда - наполовину

Или когда прервали разговор.

Я не люблю, когда стреляют в спину,

Я также против выстрелов в упор.

 

Я ненавижу сплетни в виде версий,

Червей сомненья, почестей иглу,

Или - когда все время против шерсти,

Или - когда железом по стеклу.

 

Я не люблю уверенности сытой, -

Уж лучше пусть откажут тормоза.

Досадно мне, что слово "честь" забыто

И что в чести наветы за глаза.

 

Когда я вижу сломанные крылья -

Нет жалости во мне, и неспроста:

Я не люблю насилье и бессилье, -

Вот только жаль распятого Христа.

 

Я не люблю себя когда я трушу,

Обидно мне, когда невинных бьют.

Я не люблю, когда мне лезут в душу,

Тем более - когда в нее плюют.

 

Я не люблю манежи и арены:

На них мильон меняют по рублю,

Пусть впереди большие перемены -

Я это никогда не полюблю!

 

П.П. Най-вероятно избрах точно тази колонка от всички, които ми се искаше да напиша, защото седнах да споделям мислите си с екрана на компютъра след представянето на новата книга на Ивайло Диманов. Въпреки че тя е сборник с разкази, като един истински поет и бард, Ивайло редуваше прозата със своите прекрасни стихове и песни. След такава вечер трудно можеш да пишеш за награди, политически събития и дребни боричкания. По-добре е да си кажем наздраве за „всички красиви жени", да поканим Володя Висоцки и да пием и пеем, да направим така, че никой да не може да открадне усмивката ни и да завещаем на децата си своя завет и вместо чеиз - песен.

 

Прочетена от 363

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси