Гайтани вежди, снага топола

Приемането на резюметата за конкурса приключи.

И въпреки, че според повечето по-интересната част продължава, още отсега могат да се направят доста изводи.

Първият е, че в България има много пишещи хора, които съумяха да доразвият идеите си в книга, и да се престрашат да я представят пред  читателите.

Още по-хубавото е, че над 1/3 са под 25 години, а има и творци под 18 години. Това разбива всички митове за невежеството на младите хора.

Радвам се искрено, че толкова автори надмогнаха себе си и успяха да направят резюмета на книгите си.

Но дотук свършват добри вести.

Въпреки, че бяха публикувани 164 резюмета /направо огромен брой/, поне още 100 не бяха публикувани. Основната причина - авторите не бяха прочели условията на конкурса, не бяха разработили резюме, а направо пращаха готовите си книги.

Една авторка, на която цяла събота обяснявах, че не ми трябват 3-те и приказки, а кратък техен обзор, взе, че ми изпрати и останалите четири. А днес пита: „Защо не ми е публикувано резюмето?"

Повечето автори така и не можаха да се пречупят и да се поставят от страната на читателя или на издателя. Те си знаят едно: „Аз тук съм написал нещо, вие там се оправяйте с него."

А още по-лошото е, че си пролича абсолютната липса на умения за оформяне на документи.

Масово бяха пращани писма с атачвани файлове, без кратко обяснение, без името на книгата и на автора, та се налагаше да умуваме какво всъщност е това и как да го публикуваме.

Не е нормално за хора, които се опитват да си изкарват хляба с писане, да не могат да оформят такива елементарни неща.

Идеята на резюмето е книгата да те грабне от първите 4-5 реда /кой ли чете повече/. Първите редове в повечето случаи бяха: „Здравейте, аз дълго мислих как да се представя, но на края се реших и ето ви една моя книга, която писах три години..."

Туш в оркестъра, а читателите вече са преминали на следващия текст.

В крайна сметка, реално около 10% от авторите имат  добре написано резюме. Всъщност, на повечето от тях конкурсът не им беше нужен - те така или иначе намират начин да издават, и използваха конкурса съвсем правилно - като площадка да рекламират произведенията си.

 

В следващата колонка ще разгледаме гласуването. Там тенденциите си проличават най-ясно.

Кратка статистика: само 40 произведения имат над 50 гласа.  Това е около една четвърт. Останалите произведенията просто „правят калабълък". Авторите нито знаят, нито желаят да ги рекламират.

А мечтите искат много труд!

Прочетена от 473

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси