Те са млади, умни и буйни. Могат да се веселят по цели нощи, а на другия ден да отидат свежи и бодри на лекции. Студентите са бъдещето на нашата нация, будната и безкомпромисна съвест на обществото ни. Непримирими към социалната несправедливост и лицемерието на всички нива. Академичната младеж първа излиза да протестира на улицата, първа усеща проблемите в своето изстрадало време и алармира за това.
Те са идеалисти, защото все още не са деформирани или заразени от вируса на кариеризма и корупцията. Все още могат да бъдат милосърдни не само на думи, а на дела. Въпреки всичко вярват, че не е невъзможно да променят хората, назовавайки нещата с техните истински имена.
Все още са тук - нашите студенти, нашите деца. Без да се страхуват да кажат, че грешим, че това не е начинът да изградим по-добро бъдеще. Днес може да висят в знак на протест от прозорците на някоя сграда, но утре първи ще дадат кръв за пострадали деца при природно действие.
Студентите вярват, мислят, мечтаят. Борят се да осъществят мечтите си. Те показват червен картон на всеки, който е забравил дълга си на българин и човек.
Днес имат право да бъдат сърдити и недоволни. Защото утре ще се налага да поправят нашите грешки.
За тях се сещаме около студентския празник. Или около годишнината от някое бурно събитие. Защото са били и са безпогрешен сеизмограф за трусовете в морала и ценностите на своето време. И онова огледало, в което винаги можем да се огледаме, но не винаги ни харесва това, което виждаме.
Докато има студенти в България, има надежда! Честит празник на всички, които носят духа на студентското в себе си!
Прочетена от 559