Разказвачи на книги


„Сивият град“ – Калина Иванова

Иван Янакиев | 2019-11-08


Известната детска песничка гласи, че небето, морето, тревата и градът са оранжеви. Е, днес това не е вярно! Днес цветовете са изгубени и навред властва сивотата. Книгата на Калина Иванова удря като с парен чук, който ще ви изтръгне от комфорта на тривиалното ежедневие и ще ви хвърли в света на утрешния ден. Бъдеще толкова близко до настоящето, че ако дори за миг протегнем ръка, можем да усетим неговото присъствие сред нас.

  „Сивият град“ не е книга за всеки. Това не е празнодумна кримка, с която човек може да се развлича на плажа. Вътре няма ромеовци и жулиети, нито секс или еротика. Ако читателят се хлъзне по повърхността ѝ и приеме, че това е поредният дистопичен роман, който се опитва да отхвърли лошото у човека, то той ще сгреши непоправимо. „Сивият град“ е провокативна история за свободата, илюзиите и любовта, която поставя своята авторка редом с големите имена на Оруел, Хъксли, а защо не и със самия Томас Мор.

  Книгата ни запознава с едно „приказно“ място – Сивият град. Град, който отдавна е загубил всичко човешко. Хората в него са превърнати в биологични машини, които следват стриктно своята предварително зададена програма. Без емоции, без страхове, без чувства, без миризми, вкусове или цветове. На върха на тази убийствена пирамида стоят шепа началници, които желаят да поробят целия свят. В преследването на своята болна амбиция те са склонни да погубят всекиго, дръзнал да застане на пътя им. 

  Сянката на Сивият град започва малко по малко да се разпростира и върху останалата част от човечеството. Тъкмо тогава, в най-тъмния момент, на пътя на бездушието се изпречват двама души. Той е най-обикновен мъж. Живее порядъчен живот, редовно си плаща сметките. Денем работи в агенция за недвижими имоти. Нощем е готвач в ресторант. Обича подредеността, сигурността, виното и еднообразието, в което се е окопал. Той е Радослав. Тя е всичко друго, но не и обикновена. Тя е млада, силна, амбициозна. Има волята сама да твори собствената си съдбата и да скъса оковите, с които Сивият град се опитва да я смачка. Тя е Анаис.

  След поредица от перипетии двамата се срещат и се изправят заедно срещу злото в техния свят. Те са склонни да рискуват всичко, което имат, за да защитят правото на хората да бъдат човечни. В тази борба техните единствени помощници са собствените им двойници от паралелната вселена. Дали ще успеят в своето начинание?

Но нека звуча като поредния американски екшън-сценарист, който екранизира епичната битка на своя главен герой срещу лошите бандити. „Сивият град“ е книга, която е в състояние да предложи далеч повече. В нея са заложени безброй въпроси, които всеки би трябвало да си зададе. Независимо от това, че действието се развива в бъдещето, разгледаните казуси са болезнено актуални днес. Само човек с изключително ограничен кръгозор би казал, че случките са измишльотини. В действителност заложените идеи се отнасят за живота на всеки от нас.

  През цялото време Анаис и Радослав се борят в името на една идея – свободата. Свободата тук е представена в пълното си многообразие. За Анаис тя може да бъде видяна по-скоро в контекста на Оруеловата „1984“. Сивият град е място, където управниците са осакатили своите подчинени. Посредством гибелните технологии на бъдещето те са отнели хорското право на емоции, чувства, сънища и мисли. Всичко това е направено в името на „благото“. Калина Иванова показва по един виртуозен начин как днешните социални тенденции могат съвсем лесно да доведат до един крах в човешките идеали. Нима самите ние не сме свидетели на убийството, което технологиите извършват над хуманното у нас? 

  В същото време Радослав се сблъсква със съвсем различни препятствия по своя път към свободата. Живеейки надалеч от Сивият град, той има възможността да води живот не по-различен от нашия. Въпреки това на него му липсва свободата. Той е осъден на изгнание в невидимия затвор на ежедневието. Ежедневие, което изстисква щастието и силите му. Безкрайните часове на работа, монотонния режим, отчуждението и самотата – кой от нас не се е сблъсквал с тези врагове. Единственият път към свободата за Радослав минава през счупването на оковите, които сам е създал в собствения си ум.

  Заедно двамата надават боен вик срещу системата, срещу сивотата и срещу самите себе си. Те се отправят на пътешествие с неизвестен край. Любовта, която припламва помежду им, остава като приказен остров в бурен океан. Около него бушуват алчността, завистта, тъпотата, скудоумието, ревността и похотта на хората. Уповавайки се един на друг, двамата поставят животите си на карта, в опит да върнат изгубените цветове на света.

  „Сивият град“ не съдържа по малко, а по много за всекиго. Човек не може да чете нейните редове, без да си задава постоянно въпроса: „А, дали и аз не живея така?“. Именно там смятам, че се корени нейната същина. В постоянното изследване на собствената същност и в стремежа към свобода. Дори и един единствен читател да направи крачка към описаните идеали, мисията на Радослав и Анаис би била изпълнена. 

 

Книгата може да бъде поръчана оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=456



2019-11-08 | Прочетена: 166